— Поспорихме. И говорехме тихо, за да не безпокоим свекърва ми и сина ми.
— Спомняте ли си за какво спорихте?
При този въпрос Саша свъси вежди и вдигна брадичка.
— Сержант, това не са няколко въпроса, това е разпит. Имам правото да знам в какво ме обвинявате.
— Засега няма обвинение. Само изясняваме. Но съм длъжен да ви помоля да останете на разположение.
Тауърс се сбогува, като отдаде чест, а Саша остана неподвижна, поразена от истината — беше следствена и под подозрение. Обади се по телефона на Арчи Дейвисън, когото не бе видяла на погребението.
— Прочете ли статията в «Нюпорт Дейли»?
— Това е работа на Елиза — поясни той. — Появи се при мен, убедена, че може да те обвини. Постарах се да я разубедя, но виждам, че не съм успял.
— Какви ли още клюки ще измисли?
— Синът ми Джеф разбрал, че един репортер от «Бостън Ривю» е бил при нея. Той ще я накара да говори и ще се разкрие цялата история…
— Каква история?
— Тази, която тя ми разказа и според която ти си отмъкнала всички пари на Томас, ти си го накарала да ипотекира семейната къща и не стига това, а и… че имаш любовник.
— И кой е този любовник? — ледено попита Саша.
— Кой знае? Със сигурност не и тя, но всичко това прави историята много пикантна. Така хората ще мислят: «Ами да, със сигурност има съучастник».
— Съучастник в какво? — извика Саша.
— В престъплението — измърмори Арчи. — Така казва Елиза. Всъщност не знам как да прикривам нейните шумни изяви.
— Ти ли си нейният адвокат, Арчи? — Бе възвърнала самообладанието си.
— Помоли ме в името на приятелството ми с Томас, но аз отказах.
— Благодаря — едва чуто промълви тя. Веднага си помисли, че би било изключително опасно да бъде подсъдима с Арчи Дейвисън като обвинител. — И аз исках да те помоля да ми помогнеш…
— Трябва да остана настрани, Саша.
— Разбирам. Кажи ми честно в какво ме обвинява?
— Че си убила Томас. Твърди, че разполага с неопровержимо доказателство. Нещо като тайно оръжие.
— Не е на себе си, Арчи. Би казала всичко срещу мен.
— Да, тя разсъждава нелогично и е опасна.
Саша отново изпита онова усещане за нереалност. Същото замайване, което я бе обзело в параклиса след вика на Елиза: «Не, убийца!» Сега този вик отекваше като ехо.
— Ще се защитавам, Арчи, дори да съм сама.
— Почакай, не прави нищо. Нуждаеш се от добър адвокат.
_Бостън, май 1941 г._
Трети разпит. Този път й изпратиха призовка и Саша трябваше да се отправи към полицията и да чака дълго в една малка стая. Сама! После я накараха да влезе в една канцелария, където полицай с по-висок чин от сержант Тауърс я попита:
— Кога се запознахте със застрахователния агент Фармър?
— Не го познавам — отвърна тя. — Никога не съм го срещала.
— Вашият съпруг не ви ли е говорил за него?
— Обикновено паметта ми е добра. Не си спомням.
— Въпреки това Томас Вайнес е направил застраховка «Живот» на стойност петстотин хиляди долара.
— За пръв път чувам. Кога е станало?
— Малко след раждането на детето ви. Не е възможно да не сте в течение, защото в случай на смърт вие сте облагодетелстваната.
— Почакайте… — Саша леко се усмихна. — Тази полица в такъв случай е изготвена в Нюпорт? Предполагам тогава, че свекърва ми знае за това.
— Но господин Фармър ви видя преди малко и ви разпозна.
— Наистина ли? И къде сме се срещнали? Кога?
— Сигурна ли сте, че съпругът ви не ви е казвал?
Тя не знаеше дали този полицай е прекалено настоятелен, или е обичайна практика да се повтарят по няколко пъти въпросите?
— Не ми е казвал нищо, повече от сигурна съм.
— Това е всичко, госпожо Вайнес.
Когато излезе уморена и потисната, въпреки че разпитът бе кратък, едно такси я очакваше.
— Качвай се и ми кажи какво стана.
— Джеф Дейвисън! — Тя му се усмихна. Струваше й се, че грубото му младо и приятно лице е като утринна зора в този мрачен ден. Джеф се занимаваше с наказателно право като баща си, но често работеше и с Томас. Саша винаги се бе отнасяла със симпатия и доверие към него, може би защото бяха почти връстници. Отпусна се на седалката в таксито.
— Елиза разкри тайното си оръжие — информира го тя. — Томас е направил застраховка «Живот» за половин милион долара. В моя полза. Но аз не знаех. И никога не съм срещала този Фармър — застрахователят, който освен това твърдял, че ме познава. Дори и днес не го видях.
— Кога е станало?
— Когато се е родил Ленард. Очевидно Елиза знае. И ще превърне тази застраховка в мотив за моето престъпление.
— Не е речено, че ще успее. Все пак е странно, че Томас не ти е казал. Минали са толкова години.