След тези думи настъпи дълго мълчание, сякаш Саша преценяваше онова, което можеше или искаше още да каже. И все пак, продължи с почти сърдит глас.
Не мога да приключа така с Маслау, ако не за друго, то заради неговата личност, различна от общоприетото, и заради неговата подлост. Не беше красив, но бе висок, атлетичен и много силен. Невероятно мъжествен. Харесваше се на жените. Макар че не го обичах, той бе в състояние да предизвика у мене неустоимо желание, да ме накара да обезумея. Нещо, което никога не е било част от живота ми. Споделяхме страст, която бе като битка до последна капка кръв. Тя извади на бял свят най-лошото от мен. «Фаталната жена» — както ме нарече един журналист по онова време, амбициозната милиардерка, която стоеше зад гърба му и искаше да стане президентша.
Има нещо вярно в това. Маслау ми харесваше много. С него споделях удоволствието да властвам, а също така популярността и предизвикателството да побеждавам. Обаче му нямах доверие, защото ме съблазняваше, за да властва над мен. Убеждаваше ме да се оженим, като твърдеше, че иска да бъда близо до него по време на кампанията, когато се представеше на първичните избори. С моето богатство. Не ми допадаше, не исках да рискувам и знаех, че когато влизаш в политиката, всяка нишка от живота ти, а и от миналото ти, се разплита настървено от противниците ти. Не желаех призракът на Томас да се появи отново в живота ми и в живота на моя син. Още по-малко — семейство Лучера.
Щом Маслау усети, че се отдръпвам, стана опасен. Тогава си дадох сметка, че трябва да внимавам, защото би използвал всяко средство, за да ме принуди, дори и рекета. Нямаше да му бъде трудно, защото семейство Лучера винаги бяха около мен. Бях в списъка на съучастниците им. Вероятно Маслау бе проучвал миналото ми и бе открил историята със съдията Пиърс и намесата на Лучера?! Не съм сигурна, но знам, че съдбата внезапно ме изправи пред съдбоносен избор — или моя живот, или неговия.
«Но коя всъщност сте вие, Саша? — запита се Клаудия. — Фаталната жена, както иронично се изразявате за себе си? Опасен скорпион или една безчувствена жена, която е ужасно самотна? Кой знае дали някога сте писали любовно писмо?»
Затова, Клаудия — продължи Прекрасната лейди, като че ли искаше да й отговори на тези незададени въпроси, — вярвам, че си схванала най-важното. За двадесет години създадох една империя, над която слънцето не залязва, но не успях да се влюбя. Минаха дни, минаха години. Но сега внимавай!
«Много я бива да създава напрежение» каза си Клаудия и се приготви да слуша.
Глава 10
_Европа, 1963_
«Дизайър», «Афродита», «Блумун», «Тюркоаз», «Съмърдрийм», дори «Голдънснейк» и много други имена предлагаха творците на «Ес Кей» за новия парфюм, но нито едно от тях не допадаше на Саша Колмар. Пишеше ги, повтаряше ги на глас, за да чуе звученето им, решително ги отхвърляше: «От всеки десет жени осем не знаят дори коя е била Афродита, а другите две не биха си сложили никога «Голдънснейк» — змия в пазвата си, дори да беше от злато.»
Името, знаеше тя, знаеха го и всички останали, определяше съдбата на парфюма. То беше неговата ракета, за да стигне целта, няколко символични срички. Но те проникваха в неясните намерения на една жена, като създаваха образа на желанието, а следователно и на покупката.
Накрая Паоло Фасио постави пред нея една скица: един овален флакон в турскосиньо и кратко име, гравирано върху стъклото, със стилизирани букви: «Саша».
— Това е! — възкликна тя. — Букетът е истински екстаз, а името е кратко като имената на най-прочутите парфюми: «Номер пет», «Джой», «Фем», «Арпеж»… Представянето ще направим в Париж.
— Не е ли рисковано? — възрази Паоло.
— Да не следвам възприетата практика първо Ню Йорк, а после — Европа? Така е, но искам да поема риска. Един успех във Франция е като благородническа титла.
Паоло Фасио широко се усмихна.
— Тогава — предложи той, уверен, че стои в центъра на проектите на мадам, — тогава да го направим в «Риц». Точно преди да започне представянето на модните колекции.