— Защо не? И без това непрестанно се движим срещу течението, обикновено парфюмите се представят през есента. Но този аромат е уникален — нито зимен, нито само летен. Опаковката да бъде в златно.
— Ще организираме незабравим празник. Ще бъде и твой празник.
— Да, заради името. То е като амулет.
Ала това бе първият път, когато граф Фасио загуби една игра. Първо — сгреши декора. Саша пристигна в Париж един ден преди определената дата. Поканите бяха изпратени и бяха получени двеста потвърждения за присъствие. Украшенията и цветята бяха в големи количества, менюто бе подбрано от висшата кухня със сорбето по средата на вечерята. Тя влезе в блестящата зала, където работниците довършваха работата си, отвори широко очи и спря.
— Боже мой! — промърмори.
Великолепие от коприна и от тюл, който покриваше огледалата, кръгли маси с покривки до пода, столове от ракита с възглавници, цветя, аранжирани върху пиластри, светлини, чиито лъчи се кръстосваха, а върху един подиум в дъното — фотьойл трон. И всичко това беше в пищно, зрелищно и надуто златно.
Саша не откъсваше очи от този трон в стила на Лас Вегас. Тя съкрушено се обърна към Паоло:
— Точно ти ли? Това е по американски… и освен това никога няма да седна на този фотьойл, не съм кралицата на парите.
— Но опаковката на парфюма е позлатена… — дръзна да възрази той. — А аз исках да подчертая едно определено американско великолепие.
— Да, в Лас Вегас може да свърши работа, но не и тук. Но и ти имаш право. Аз бях тази, която промених идеята. — Пое дълбоко дъх, застана в центъра на залата и нареди: — Махнете всичкото това злато. Ще се направи промяна. Цветовете на опаковката са в синьо и тюркоазено. Възможно ли е да се преработи цялата украса до утре вечер? Ще има извънредно заплащане за всички. В противен случай предпочитам залата такава, каквато е, без да се добавят украшения. Само цветя? Ясно ли е? — заяви тя на Паоло.
— В какъв цвят ще бъде роклята ви, мадам? — попита той равнодушно.
— Синьо Колмар, естествено.
Щом веднъж стъпи в Европа, Саша продължи често да я посещава. Имаше чувството, че отново започва нещо, че е придобила друг вкус към живота, друг начин на виждане, на откриване, на усещане. Беше като ехо от нещо вече преживяно, мистериозни спомени, които не минаваха през ума, а проникваха в тялото като щастие. Това се случваше в Париж или в някои места из Франция, в Мадрид и Виена и най-често — в Италия, където всички живееха като милионери — безгрижни като щурци.
И докато на следващия ден тя обикаляше магазините, книжарниците и пазаруваше или седеше на слънце в градините на Тюйлери, трескаво демонтиране и монтиране разрушаваше предишния декор на празничната зала. Златото се трупаше в единия ъгъл, а светлините на лампите грейваха в цвета на аквамарина. Стъклени поставки, осветени отвътре, величаеха флаконите с парфюм, а бели и сини лалета, внесени от Холандия, бяха аранжирани в овал пред представителната маса. Паоло Фасио бе взел амфетамини, за да засили собственото си присъствие и когато вратите на голямата зала се отвориха за коктейла и той видя Саша да слиза красива като сирена, приближи се до нея и й каза:
— Мадам, рамката ви е готова.
Този път тя одобри всичко. Поканените изпълваха залата. Весела и леко романтична музика бе фонът на разговорите, поздравите, на очакването. Тя се огледа, Паоло стоеше до нея като церемониалмайстор, представяше й една по една забележителните личности, както непознатите, така и забравените. Присъстваха всичките й служители от Съединените щати и от различни европейски страни със съпругите си. Случаят не бе за изпускане. Саша поздравяваше гостите с ослепителна усмивка. Русите й коси бяха фризирани същия следобед от Карита. Деколтето й беше напудрено със синкава пудра и имаше седефен цвят. Беше на четиридесет и седем години, а превъзхождаше всички присъстващи жени.
Отиде до мястото си на централната маса и се приготви да изслуша представянето, за което специалистите по маркетинг се бяха подготвили добре. Повтаряха заучените фрази, а Саша искаше да започне дискусия. Всъщност бяха предвидени дори и паузите. По време на вечерята поговори от сърце с близките гости за своето управление. Веднага след това се изправи с чаша шампанско в ръка и каза няколко думи на един гальовен френски, усъвършенстван с помощта на учител, който тичаше при нея в кабинета й между едно и друго задължение.
В този момент момичета, облечени като мажоретки — единствената отстъпка, направена заради американския произход на парфюма — влязоха с пулверизатори и напръскаха със «Саша» нагръдниците и деколтетата. Саша, изправена и заобиколена от мъжете си, приличаше на райска птица. Светкавиците на фотографите я дразнеха, макар че имаше един момент, когато пожела да се снима с всеки от своите мениджъри — една усмивка, няколко думи… не познаваше всички, но ги пленяваше до един.