В миг се появи един човек, който я изненада, докато оправяше една къдрица пред огледалото.
— И аз искам да получа привилегията да се снимам със Саша Колмар.
Тя позна гласа и дъхът й спря. След това бавно се обърна, сякаш се страхуваше да не види нечий призрак или пък празно пространство.
— Базил… — не й бе останал глас, нито кръв под грима на лицето. Виждаше го като в мъгла.
— Цяла вечер те наблюдавам от една маса в дъното.
— Но ти… как така си тук?
— Твоят граф Фасио е причината. Важен човек съм — иронично се изсмя той. — Затова често получавам покани от «Ес Кей», но ги оставям настрани. Имам цяла колекция. Но днес, сам и скучаещ из съблазнителния град, не устоях.
— О, Базил… — Гледаше го, останала без сили и възторжена. — Искам да те прегърна.
— Тук? Пред цял Париж?
Тя бързо го прегърна и погали бузата му. Може би приличаше на светска любезност, но той си даде сметка, че тя трепери.
— Можеш ли да излезеш? Да зарежеш всички?
Саша изглеждаше объркана, кимна на някого, за да го поздрави, и отвърна:
— Започва церемонията по сбогуването. Но… почакай ме в бара.
Поговори с Паоло Фасио и като се усмихваше, подаваше ръка на гостите, които се приближаваха на групи да я поздравят, преди да се отправят към гардероба. След това решително взе наметката си от бял визон и тръгна към бара.
— Ще излезем от една странична врата — бързо изрече Базил. — Като двама души, които не са платили сметката си…
Саша го огледа — още беше строен в елегантния смокинг. Изминалите двадесет години едва бяха поизпълнили хлътналите му бузи, а белият нагръдник подчертаваше тена му.
— Винаги имаш тен…
Но имаше нещо друго и Саша веднага го откри с острия поглед на човек, свикнал да преценява мъжете — Базил притежаваше зряла мъжественост, без видими поражения, със същия чар на човек, който не може да бъде взет за друг, човек, притежаващ успех и богатство. «Кой знае колко се е променил» — веднага си помисли тя. Отдалеч бе следила неговите успехи. Той бе станал собственик на верига ресторанти, а след това и на хотели. Сега се бе заел с нов бизнес. Бе основал фирма, която разработваше информационни системи. В новото предприятие работеха най-добрите инженери и техници в тази област. Саша знаеше всичко това и не се удивляваше на способността на Базил да ръководи бизнес в съвършено различни области.
— Да вземем такси.
— Откога си в Париж?
— От сутринта — усмихна се той.
— Но…
— Естествено, че пристигнах нарочно.
Вмъкнаха се в първото такси и се попитаха в един глас:
— Къде отиваме?
— Малко по-нататък е «Максим»… — намигна им шофьорът.
— Не, за бога… — Саша размаха ръка с обичайната си властност. — Само не там.
— Тогава, закарайте ни до булевард «Сен Жермен» — реши Базил. — Ще се поразходим.
Вечерта бе хладна, а тротоарите — пълни с хора. Никой не обръщаше внимание на тази красива жена, чиято рокля блестеше в синьо под белия визон, а на ушите й се поклащаха огромни диаманти. Не обръщаха внимание и на мъжа, който бе с нея и бе разкопчал смокинга си. Но и те не забелязваха другите, опияняваха се един от друг и за известно време дори не си говореха.
— Искам да те гледам в лицето — каза накрая Базил. — Да пийнем по нещо в някое бистро.
По-скоро беше обикновена кръчма, но намериха усамотен ъгъл и поръчаха две бири.
— Значи го направи, ти си новата Прекрасна лейди, както те нарича твоят граф Фасио.
— А ти, ти не направи ли чудото с хляба и рибата?
Задаваха си въпроси, които съдържаха отговорите. Толкова бе трудно да се озовеш в една пропаст от двадесет години, а истинската младост бе наблизо.
— Непрекъснато следях какво правиш — каза той. — Невъзможно бе да не го правя. Вестниците пишеха за теб колкото и за Джаки Кенеди.
— За сенатора ли намекваш? — сви рамене Саша.
— Не, не само за него. Твоят граф Фасио е гениален в умението си да те държи винаги под прожекторите.
— Плащам му добре. Не обичам много светския живот. Не ми е приятно да се показвам, а той ме въвлича само в ситуации, когато си струва да се жертваш заради образа си.
— И на Далас Грийн ли му плащаше добре, за да те кани в предаванията си?
— О, Далас… преди десет години — поправи го Саша. — Тогава имах голяма нужда от реклама.
Седяха на масичка с плот от сивкав мрамор. Мълчаха, без да се смущават.