— Какво?
— Не знам, но нещо ще се промени и вътре в теб. Красотата по принцип прави хората по-щастливи, но трябва да е била желана. Ти искал ли си да бъдеш красив?
— Аз ли? Ами… да, предполагам, много пъти.
— Е, тогава ще можеш да се сдобиеш с малко от нея. Но ще бъдеш различен. Запомни това! И никак няма да бъде лесно да се приеме това различие.
Върнън се изправи, взе листа и го сгъна на четири. След това отново му го подаде.
— Не го показвай на никого, разбрахме ли се? Трябва да решиш до вдругиден. Не ми телефонирай. Уведоми Базил за решението си. Ако си съгласен, трябва да се организирам. А твоите ангели хранители?
— Изпрати ги баща ми от Флорида, за да ме защитават — усмихна се момчето. — Не ме оставят нито за миг.
— Искам да поговоря с тях. Да не усещаш примка на шията си. — Върнън отново приближи парапета. — О! Никога не съм идвал в тази къща. Басейнът наистина е красив — обърна се и се усмихна. — Ако имах време, и аз щях да поплувам.
Клаудия, Клаудия, Клаудия. Мислеше за нея, за да може отново да си поеме дъх, но върху лицето й се наслагваше баналното, изкривено и ужасено лице на Бенедикт Лучера. Какво бяха направили бащите, та да изложат на опасност живота на беззащитните си синове като този беден Бен? Захвърляха ги в мъчение като онова, което издаваха очите му? Трябваше да вземе трудно решение, което бе свързано със страха, че ще загуби самия себе си?
А Саша? Какво се криеше в миналото й? След последното пътуване до Съединените щати Върнън бе научил достатъчно, за да не я съди.
Мизерна работа, бедност, неистово желание да се измъкне, да се изкачи нависоко, да забогатее и да има власт. Вероятно успехът й бе свързан с организираната престъпност. Изповедите й върху страниците, написани от Клаудия, бяха предизвикали появата на една непозната жена, съвсем различна от деликатната жена, която бе лекувал след инфаркта, но не по-малко способна да се бори.
Той се чувстваше привилегирован. Бе имал всичко — богатство, опора, представителна клиника, и то не бе получено от баща му, а от нея, от баба му Саша.
От нея. Значи трябваше да разбере, че когато се прави опит за дързък скок, вън от посредствеността, в неблагоприятната за една жена ситуация отпреди половин век, който и да ти подаде ръка, се хващаш за нея. В основите на големите богатства винаги се крият скелети, нарушения на законите или престъпления.
Освен това, кои бяха сега хората от семейство Лучера? Извънредно богати, уважавани, наместили се с пълно право в общество, което съди за теб по парите ти. Тези хора съдействат за сключването на законни сделки, имат вили във Флорида и деца, които учат из университетите. Така ли се отмива позорът на първите поколения? Или е достатъчна една ваканция в стария клан, за да се появят призраците?
«Три съседни стаи. Двамата от охраната могат да минат за роднини. Веднага трябва да видя плана с резервациите. Ами Бергер? Трябва да го отстраня поне за два дни и да оперирам само с моята асистентка. А Инге?»
Едва влязъл във фоайето на клиниката, а призракът вече го очакваше.
— Търсихме те навсякъде — във вила «Палма», в Монте Карло и дори в Ню Йорк.
— Защо? Бергер не е ли тук?
— Не и при тези критични обстоятелства.
Върнън се спря, после отново тръгна, като си мислеше: «Не може да знае за момчето Лучера».
— Какви критични обстоятелства?
— Сложих я на първия етаж, в стаята с терасата. Дадохме й успокоително. Както винаги е на парчета.
— За кого говориш?
— Как! — Инге беше или поне изглеждаше учудена. — Ами… за Дениз.
Бяха минали четири години и това име вече бе забравено. Най-накрая забравено.
— Не разбирам. Защо е тук?
Липсата на емоции смущаваше Инге. Беше нещо неочаквано.
— Ще видиш — отвърна тя. — Иска само теб. Случило й се е нещастие и е убедена, че само ти можеш да направиш някое чудо. Върви веднага, разтревожена е.
Върнън й обърна гръб, тръгна към вратата на кабинета си и гневно я отвори. Разгневи се още повече, като видя Бергер, който бе подредил снимки с размери тридесет на четиридесет върху стъклената маса.
— Току-що дойдоха — оправда се той, след като кимна за поздрав. — Подредих ги, за да можеш да ги видиш. Дениз Корто. Накарах да ги направят, за да се проучи случаят преди операцията. — Показа му една от снимките.
Върнън стисна клепачи, отказваше да види този образ, който бе като обида в спомените му. Отвори очи — все пак това бе Дениз.