— Кой я е докарал така?
— Не пожела да ни каже. Сигурно е някой от тези, които оперират всичко и всички.
— Къде?
— Във Франция, предполагам. Това е третият лифтинг, след двата, които направи ти. Случилото се може да се дължи на следоперативно усложнение — цялата кожа на дясната буза е изтеглена от белега пред ухото и нарушава равновесието на половината лице. А очите…
— Предупредих я да не ги докосва повече! — избухна Върнън, като захвърли снимката върху другите и гневно заговори на Инге: — Много добре знаете, че никога не се отклонявам от правилото да не се опитвам да поправям чуждите грешки!
— Ще бъде трудно да я убедиш. Очаква те, сякаш си магьосник.
— И ти я окуражи.
— Е… отчаяна е. И си казах: «Той няма да откаже да помогне на съпругата си».
— Бившата съпруга — уточни Върнън. — Съпругата, която тръгна по пътя си, а след това се разведе.
— Бих могъл да я оперирам аз, ако има възможност — намеси се Бергер.
— Запознахте ли се вече? — Върнън го гледаше изпитателно.
— Не. Иска да види само теб. Съгласи се да й направят тези предоперативни снимки само за да можеш да я оперираш незабавно. Изглежда не разполага с много време.
— Няма време… — Отново взе снимката, но веднага я захвърли. — Проблемът не е само в лицето й, а в шума, който се вдига около нея.
— А, колкото до това, вече не е толкова популярна — отбеляза Инге с престорено съжаление. — Вече не е звездата, подир която тичаха всички фотографи в Кан. Направила си е операцията, за да участва в сапунена опера, където една позалязваща актриса може да изпълнява главната роля. Но както знаеш, в телевизията снимат толкова често в близък план…
Позалязваща! В миг Върнън си я представи такава, каквато беше преди десет години по време на първата им среща — имаше съвършено лице и зашеметяващо тяло. Зад фасадата обаче се криеше чудовищна несигурност, една безкрайна нужда от неспирни потвърждения на собствената й способност да прелъстява. И невероятен егоизъм.
— Без малко манипулации и лошотия не се стига до никъде — казваше мило, много мило Дениз. Сякаш нежната й душа бе запазена само за него и тази искреност го поддържаше. Всъщност тя бе влюбена само в себе си и от тези снимки се чуваха викове на страх и отчаяние.
— Ако искаш, можем да я видим заедно — предложи Бергер.
— По-добре — не — намеси се Инге. — Макар да си давам сметка, че Върнън вече се е настроил срещу нея.
— Ще й хвърля едно око по време на визитацията, не и преди това — реши той. Повика секретарката, за да му донесе веднага плана с резервациите. Но когато другите двама излязоха, взе отново една от снимките на Дениз и дълго гледа лицето, което бе обичал.
Дениз стоеше до прозореца с гръб към него.
— Извинявай, Върнън, остави ме да говоря така — каза. — Не мога да понеса мисълта, че ще ме видиш такава.
— Не се притеснявай, с нищо не можеш да промениш образа, който си спомням. — Гласът му я накара да трепне, толкова бе спокоен и сдържан.
— Какво искаш да кажеш? — Тя бавно се обръщаше.
«Че те виждам отвътре» — помисли си той, но не й го каза. Внезапно изпита негодувание — ехо от предишната болка, от омразата, която изпитваше не към нея, а към себе си. Ужасяваше се от това връщане назад.
Сега виждаше Дениз, но тя се държеше встрани и му показваше само недокоснатата половина на лицето си.
— Обърни се и вдигни малко брадичката — нареди й Върнън с професионален тон. Гледаше я като някоя непозната и се чувстваше по-добре. Лицето, което бе родено със съвършени черти, сега приличаше на разкривена картина, образ, деформиран от художник абстракционист. Това, което поразяваше, бяха очите й — кръгли като на яребица.
— Кога те оперираха?
— Преди два месеца.
Той не попита нито къде, нито от кого.
— Левият профил!
Приближи се и внимателно докосна грубия белег пред ухото й, който набръчкваше кожата и я опъваше. Потърси други белези сред косата й. «Ако я обръснат, черепът й ще прилича на географска карта» — помисли той с известна жестокост. Дениз го бе накарала много да страда, но състоянието й не му носеше никакво облекчение. «Примка на шията. — Върнън преглътна с усилие. — Ето какво искаше да каже Бен Лучера.»
— А сега? — простена Дениз. Върнън се бе отдалечил и лицето му бе безизразно. — Ами сега?
— Клепачите могат да се оперират, но за лицето се иска повече време.
— Време? Колко? Снимките на телевизионния сериал започват през ноември. Дотогава ще съм готова, нали?
— Изключено.
— Но ти можеш да се справиш. Сигурна съм — почти извика тя.
— Преди пет години те предупредих — клепачите ти няма да издържат нова операция. — Той се обърна отегчено. — Който те е убедил да го направиш, както виждаш, се е провалил. Може да се опита нещо, но няма гаранция за успех.