Выбрать главу

— Не искам да знам какво ще правиш — отново извика Дениз. — Стига ми да знам, че ще ми дадеш лицето отпреди…

— Аз няма да направя абсолютно нищо.

— Какво?! Така ли ще ме оставиш? Ти си безсърдечен, нямаш милост… виж този белег! — Тя вдигна лице, сякаш бе оръжие за отмъщение.

— Дениз… решението ми не е продиктувано от емоционални подбуди. Знаеш добре, че никога не коригирам чуждите грешки. Бергер би могъл да те оперира, много е способен. Но не тук, а в Женева. Междувременно би могъл да вземе частица от кожата ти, за да направи посявка. За това се иска време. Така, преди да оперира белега на лицето ти, ще има ивица от твоята кожа за присаждане.

— Не искам да ме докосва друг, освен теб! — заинати се тя.

— Нямаш друг избор. Тук не можеш да останеш.

— Гониш ли ме? — Тя бе изумена и изплашена.

— Тук няма място за дълъг престой. Инге го знае, трябвало е да те уведоми — обясни той любезно, но хладно.

— Ти си страхлив, отмъстителен и ужасен! — Дениз му обърна гръб и отиде до прозореца. — И като си помисля само, че Инге направи всичко възможно да ми помогне, да ме обнадежди. Каза дори, че ти не можеш да си позволиш риска да не ми помогнеш.

— Така ли ти каза?

— Да… можеш да си навредиш — предизвика го тя и се обърна. — Инге има право, ако не оправиш лицето на една звезда, къде ще отиде престижът ти? Не забравяй, че дължиш славата си на жените.

— Ти си винаги звезда, Дениз — едва-едва се усмихна той. — Но ние вече не сме женени.

— Публиката обаче не го знае. Разводът не бе шумен и точно ти искаше да не се говори.

— Да, защото вече не издържах да бъда обект на скандалните вестници и списания.

— Не вярвам, че тук има наплив от фотографи. — Дениз внезапно направи жест на отчаяние.

Той долови това огорчение. Та какво представляваше Дениз без един фотограф, който да я снима, без някой репортер, който да измисли някаква история? Бе направила няколко добри роли, вече забравени. Бе преживяла успеха на касовите филми и на жълтия печат. Откакто се разделиха, Върнън никога не бе сменял каналите на телевизора, за да търси образа й.

— Ще ти изпратя Бергер.

— Искам поне да бъда оперирана тук, където си и ти! Моля те, моля те! Ако се наложи, Инге би могла да ме подслони в дома си… ако не ме поканиш ти.

— Аз?! — Върнън я погледна изумено и едва не се засмя. — Къщата в Монте Карло вече не съществува. Живея в резиденцията на вилата като ерген. — Той се отправи към вратата.

— Но ти имаш къщата до вила «Палма». Там бих била спокойна. И естествено фотографите не биха тръгнали да ме търсят.

Той се спря. Канеше се да отвори вратата, но вместо това се обърна и свъси вежди. Погледнаха се. Дениз умоляващо протегна ръце към него.

Беше жестоко да й го съобщи в този момент, но го направи:

— Вече не съм сам в тази къща, Дениз.

— А! — Тя спусна ръце. — Разбирам. Извини ме, Върнън. — Обърна се и поклати глава, сякаш с този несъзнателен жест щеше да върне обратно това, което бе чула.

Изкривеното й лице бе патетично и гротескно със сълзите в кръглите облещени очи.

— Не е истина, не му вярвай. Няма друга жена. Тази, за която намеква, е само една девойка от Италия и всъщност не живее в неговата къща. Знам всичко, което става във вила «Палма». — Инге убедително я успокояваше, но Дениз бе обезсърчена.

— Стори ми се така враждебен, лишен от съчувствие.

— Ти какво очакваше? Накара го да страда толкова, че иска да си отмъсти. Но това е само първата му реакция, познавам го.

— А аз вече не го познавам… Много ли е млада?

— Журналистка. Новак е в професията и работи за Саша. Дори не е хубава, има единствено младостта си — двадесетгодишна е.

— А аз съм на четиридесет — Дениз се отпусна във фотьойла, — и съм обезобразена.

— Но можеш да се превърнеш в знаме, което доктор Вайнес ще трябва да държи, ако не иска да загуби репутацията си.

— Не го интересува, а и не това искам.

— Повярвай ми и изчакай. А аз междувременно ще кажа на Бергер да те задържи тук поне четири-пет дни.

— А после? Той не ме иска, не ме иска… пет дни, а после? Ще си събера багажа и ще си тръгна? Но къде да отида?

Инге отегчено сви рамене. На Дениз й липсваше въображение или пък актьорите си бяха такива — без да се съпротивляват, следваха нарежданията на режисьора. А в този случай режисьорът бе тя.

— Ще те оперира Бергер. — Инге се наклони. — Първо очите. Тук или в Женева — няма значение. Бергер е способен, повярвай ми. Умее да се възползва от ситуациите — няма да ти струва нищо. Междувременно моят адвокат ще поиска астрономическо обезщетение за нанесените вреди от този проклет хирург, който те е подредил така. Колко струва лицето на една телевизионна звезда и една провалена кариера? Освен това остави на мен да се разправям с печата и ще видиш как ще се промени сюжетът на серията. Доктор Вайнес, който отказа да ти помогне, ще стане бившият жесток и отмъстителен съпруг, а доктор Бергер — негов съперник. Той е млад и неизвестен, но изумителен хирург. Ще възвърне ангелското ти лице. Можеш дори да се сгодиш за него — иронично завърши тя.