— Чии?
— Ами на всички, но най-много на майка ми. Тя вече е добре. Питам те, за какво да се притеснява? Ето, и онази италианска журналистка си замина. Аз изобщо не вярвам, че майка ми й е разказвала лъжи за нас.
— Не, защо да го прави? — съгласи се Стюарт. — За теб например какво има да казва? — Стюарт бе убеден, че баща му бе държан винаги на границата на истинската власт в «Ес Кей» и в тези граници бе живял в спокойно неведение.
— Чух от Инге, че Дениз отново се е появила. Бедният Върнън… — каза Ленард и натри с тебешир върха на щеката си. Стюарт бе достоен противник, макар че бе предразположен да владее положението повече с гъвкавост, отколкото с настървение. Ленард Вайнес обаче не обичаше да губи от когото и да било. Той се приведе над масата и леко насочи щеката си. Точен удар и топката му удари първо една синя, после червената топка на противника, а след това, тласната с пълна сила, се озова в дупката.
— Шест точки! — извика Стюарт възторжено. — Имаше четиридесет и четири, на практика печелиш.
— Още не. Таванът е петдесет и една. Твой ред е.
Стюарт вдигна щеката си, след това отново я опря в ръба на масата. Ако баща му бе погледнал внимателно лицето му, което ниската лампа оставяше в сянка, щеше да разбере, че е далеч от него.
— Мислиш ли, че отново ще се съберат? — попита Стюарт.
— Кой? Дениз и Върнън? Заради него се надявам да не го направят.
— Защо не? — намеси се съпругата му, застанала на прага на залата.
— Защото играта между тях двамата свърши. От доста време. Колко години? Четири, струва ми се, ако не са и повече. Е, понякога са достатъчни и три месеца, за да се превърне една жена в напълно непознат човек.
— Значи, ако аз трябва да пътувам три месеца — подразни го Инге, — когато се върна вече няма да ме познаваш.
— Но ти си предвидлива, не ме пускаш да ходя сам дори и на турнирите по голф — усмихна се на свой ред Ленард.
— Отсега нататък те пускам — заяви тя и свъси вежди. — Доста работа пренебрегнах заради твоя голф.
— Тогава да направим последния удар — намеси се миролюбиво Стюарт.
Удари слабо и топката удари другата, но мина на милиметър от синята и като загуби силата си, завърши пътя си в края на масата.
— Казах ти, играта е твоя.
Билярдът не го забавляваше, но баща му държеше на това и Стюарт никога не се измъкваше като Върнън от ежеседмичните вечери в къщата на Ленард и Инге. Беше полезно да ги държи под око. И двамата можеха да се превърнат в съюзници или в противници.
Стюарт Вайнес не знаеше защо, но в спокойната атмосфера вече се усещаше вятърът на промяната. Той самият ненадейно бе поел една инициатива. Преди няколко вечери и като знаеше, че Върнън отсъства, бе отишъл при баба си за един аперитив. Бе изпил чаша порто и хрускаше соленки с бадеми, които бяха приготвени майсторски от готвача на Саша.
— Човек би си помислил, че си ме очаквала. Току-що са опечени.
— Ами да, усещах, че идваш. А може би направо те повиках.
Преди да успее отново да се удиви на Саша, тя го огледа внимателно и намръщено.
— Струва ми се, че от известно време се каниш да ми кажеш нещо?
— Вероятно си права, но едва днес се реших.
— За да ми кажеш, че си много недоволен.
— Много би било прекалено, доста е съвсем точно.
— Е, тогава да поговорим. Но както искам аз — като делови партньори, а не като баба и внук.
— Става — съгласи се Стюарт, застанал прав пред нея.
— Ти си слаб и строен като баща си — отбеляза Саша, преценявайки физиката на втория си внук, — но си по-хубав от него. Дори много по-хубав. От мен си наследил погледа си. Научил си се и да се прикриваш.
— Понякога върши работа, не мислиш ли?
— Не и за мен, надявам се. Не е изгодно за теб.
— Ако беше така, нямаше да съм тук. — Стюарт седна на една табуретка до баба си, като паж в нозете на кралица, и я погледна. — Чувствам се пренебрегнат.
— Не и от мен — отвърна Саша след минута мълчание. — Знаеш, че винаги съм поддържала водещата ти роля.
— Тя е незначителна в сравнение с управителния съвет на фирмата. Татко и аз дори не участваме в него.
— За баща ти така е добре — заяви твърдо Саша. — За теб нещата скоро ще се променят.
— Кога? Лабораторията ми е тясна. Проучването, експериментите с новите формули — това е добре. Имам и способни сътрудници, които се справят и сами. Аз обаче имам други планове.
— Например?
— За разширяване на други части от пазара.
— Кои? За интуиция ли става дума, или за вече разработени проекти?