Седналият до мене водолаз развълнувано се обърна към инженера:
— Другарю началник, значи той е загинал в каютата си?
— Разбира се.
— А защо ние с другаря старши помощник не намерихме костите му?
— Та какво чудно има тук? — каза инженерът. — Нима не знаете, че с течение на времето костите се разтварят в Морската вода? А сто тридесет и три години са достатъчни за това…
— Жестоко море! — рече ревизорът. — Довършило моряка, че и костите му не оставило!
— Защо жестоко? — възразих аз. — Напротив, приело го в себе си по-добре, отколкото земята. Нима е лошо да се разтвориш в необятния океан, от Австралия до Сахалин?
— Я го чуйте само! — опита се да се пошегува капитанът. — Просто да вземеш сам да се удавиш!
Но никой не се усмихна на шегата му. В съсредоточено мълчание се обърнахме към оцелелите листове от ръкописа.
Почеркът беше същият, но по-дребен и равен. Навярно този ръкопис е бил писан в спокойни минути на размисъл, а не в лапите на надвисващата смърт. За общо разочарование оказа се, че не могат да се прочетат дори и ония страници, които не бяха напълно повредени от влагата. Мастилото се беше разляло и избледняло. Да разберем чуждия език при това и с непознати термини и старинни обрати на речта, беше непосилна работа за нас. Отделихме ония страници, които можеха да се прочетат. Те се оказаха съвсем малко, но за щастие вървяха една след друга. Запазили се бяха само защото се намираха в самата среда на свитъка. Тъй че имахме цял, макар и незначителен къс от ръкописа. И до днес доста точно помня съдържанието му.
„… Четвъртото измерване на дълбочината се оказа най-трудно. Висилката трещеше и се огъваше. И петдесетте души на екипажа останаха без сили от работата при хоризонталния рудан. Радвах се на здравината на подпалубните напречни греди, пък и изобщо на това, че положих тъй много труд за постройката на изключително здрав кораб за дълги плавания в бурните четиридесетградусови ширини. Четири часа упорит труд — и над вълните се показа бронзовият цилиндър, мое изобретение за вземане на проби вода и други вещества от дъното на океана. Помощникът бързо завъртя висилката и масивният цилиндър увисна, като се люлееше над палубата. Изпод затвора му шуртеше съвсем тънка струйка вода, изтласквана от грамадно налягане. В този момент боцманът прехвърли ръчката на задържателя, но така несполучливо, че закачи матроса Линхъм, който се беше навел, за да прибере последната бримка на дебелото въже. Ударът попадна върху слепоочието над ухото и матросът падна като покосен. От раната бликна кръв. Обърнатите му очи и побелелите прехапани устни показваха, че е тежко ранен. Линхъм падна точно под водомерния цилиндър и водата, която се стичаше на струйка от цилиндъра, потече върху раната му. Когато притичахме и вдигнахме матроса, кръвта, кой знае защо, беше вече престанала да тече. Не мина и час и Линхъм, пренесен в лазарета, дойде на себе си. Той се поправи необикновено бързо, макар че след това страдаше от болки в главата, навярно от сътресението на мозъка. А раната се затвори и зарасна още на другия ден.
Отначало не се досетих да свържа нечувано бързото заздравяване на раната е това, че върху нея бе попаднала вода, извадена от дълбината на океана. Но матросите веднага си направиха такъв извод и по кораба се разнесе мълва за живата вода, която капитанът бе извадил от дъното на океана…
На сутринта при мене дойде матросът Смит и поиска да полекува с чудната вода гнойната рана на ръката си. Натопих кърпа в извадената вчера проба вода и му я дадох, а сам се заех с проучването на пробата. Относителното й тегло беше доста голямо — по-тежко, отколкото на обикновената морска вода. Налята в прозрачна чаша, цветът й беше необикновен — със синкавосивкав оттенък. Освен това не можах да открия нищо особено дори във вкуса. Налях цялата проба в бутилка, за да я отнеса на своя приятел, учен-химик в Ебердин. Като свърших работата си, почувствувах необикновен прилив на сила, на бодрост, на някаква особена жизнерадост. Приписах това състояние на изпитата от мек дълбочинна вода и изглежда не се излъгах. Колкото се отнасяше до раната на Смит, след два дни тя напълно зарасна. Оттогава през цялото време на нашето пътуване до Англия държах в каютата си малка бутилка с чудната вода и доста успешно лекувах с нея рани и дори стомашни заболявания.