Атолът Факаофо
Малката светла зала беше препълнена. Сред разнообразието от цивилни костюми изпъкваха сините моряшки кители. Като оглеждаше бавно залата, капитан-лейтенант Ганешин забеляза нечии енергични жестове от последния ред — познати го канеха на свободно място. Ганешин започна да се промъква към тях между редиците столове.
— Дори и вие пристигнахте! — каза капитан втори ранг Исаченко, като му стисна ръката. — Май целият флот се събира?
— Защо? — учуди се Ганешин.
— Ткачов ще направи доклад.
— Кой Ткачов? Оня, майсторът по непотъването.
— Обратно, по потъването… — духовито вметна Исаченко. — Командир на стражеви кораб от Северния флот.
— Виж ти — равнодушно каза Ганешин. — Ами какъв доклад?
— Та той бъкел не знае! — възкликна Исаченко.
Моряците, които бяха около събеседниците, се разсмяха.
— Е, хайде, просветете ни — добродушно се усмихна Ганешин.
— Днес е заключителното заседание на сесията на Академията на науките, посветена на морските въпроси. А пък Ткачов е уловил необикновено земноводно животно; командуващият му е заповядал непременно да уведоми за това учените. Ткачов е смел командир, но не обича докладите… Но ето почват — прекъсна разговора Исаченко, — следователно сами ще узнаете.
Раздаде се звънецът на председателя. На катедрата смело се изкачи светлокос офицер със среден ръст и, остро лице. Нахимовски орден красеше неговия грижливо огладен кител. Морякът обгърна с очи стихналата зала и заговори, като от вълнение често и внимателно попипваше горното копче на яката си. Но скоро се овладя.
Ганешин беше плавал неведнъж по тия места и затова слушаше Ткачов с особен интерес. Още щом Ткачов произнесе: „Моят кораб пет денонощия патрулираше далече в открито море, около тридесет и втория меридиан, по нашему в четвъртия район“, пред вътрешния поглед на Ганешин израсна намръщеното, оловноцветно море…
Водният простор не се чувствувал в студения, мътен от влагата въздух. Хоризонтът бил близък и затова криел в себе си опасни изненади… Появата на германска подводна лодка, която плавала с пълен ход в надводно положение, била съвършено внезапна. Очевидно германците не са предполагали да срещнат съветски стражев кораб тъй далече от бреговете и докато подводната лодка се потопявала, Ткачов сполучил да се приближи до неприятеля.
Над морето проехтели изстрели като удари в гигантско дайре и малко пред онова място, дето току-що изчезнала Кулата на подводната лодка, се издигнали водни стълбове с проблясъци на червени мълнии и облачета черен дим. Избухвали подводните бомби, поставени за малка дълбочина. Опитен изтребител на подводни лодки, Ткачов веднага определил вероятния сектор на нахождението на врага и започнал да го обсипва с бомби.
През това време корабът достигнал мястото, дето изчезнала подводната лодка. Ткачов заповядал да се прекрати хвърлянето на бомби и спрял машината. Лейтенант Малютин подал на Ткачов слушалките на хидрофоните, подводните подслушвателни уреди, а с една ръка продължил да обръща лостчето на усилвателя. Неопределеният шум в морето, който се отразявал в подводните подслушвателни уреди, не издавал присъствието на подводния враг. Ткачов разбрал, че подводната лодка е чула прекратяването на работата на винтовете над себе си и също е спряла моторите.
Ткачов кимнал на лейтенанта и дръпнал ръчката на машинния телеграф, машината заработила с пълен ход, винтовете зашумели в подводните подслушвателни уреди като водопади. Пак се раздал телеграфният звънец. Машината в миг се спряла и в отзвуците от движението на кораба Ткачов уловил изчезващ, сякаш много далечен шум от винтовете на подводната лодка.