— Ляво на борд!
От дълбочината пък се чували равномерни глухи шумове. Ткачов си представил подводната лодка там долу, която скрито се опитвала да се изплъзне, като пускала и спирала електромоторите си. След няколко секунди подводната лодка пак спряла моторите си. Шумът от винтовете замлъкнал. Но Ткачов вече знаел засечката, приблизителната дълбочина и посоката на бягството на противника. Бързите ръце на миньорите натъкмили хидростатичните взриватели на дълбочина деветдесет метра: взривът на тежките дълбоководни бомби е действен повече в посока нагоре, отколкото в дълбочина. Ткачов поставил телеграфната ръчка на „пълен напред“, корабът тръгнал бързо от мястото си, мощните машини дигнали зад кърмата огромна пенлива вълна. Когато скоростта на кораба стигнала петнадесет възли, Ткачов започнал последователно да натиска пускателните лостове на десния и левия улей. Всяка дълбоководна бомба, прилична на бензинов варел, меко цамбурвала с многокилограмовата си тежест в разпенената зад кърмата вода и на мястото й важно и бавно се търкулвала друга. А отгоре по улея в непрекъсната верига се търкаляли все нови черни гладки варели, такива едни невинни наглед.
Стражевият кораб направил широка дъга, като оставял зад кърмата зелени водни стълбове, вече без огнени проблясъци и по-ниски. Ткачов следял разпределението на взривовете, без да престава да изчислява размерите на завесата и площта на покриването. „Още една, последна, за сигурност — помислил Ткачов, като натиснал десния лост на бомбоспускателя. — Каквото и да прави, няма къде да се дене. Та няма да легне на дъното — дълбочината тук е почти километър. Влезе в клопката!“
Лейтенантът, който следял по секундомера, учудено свил рамене. Минало вече необходимото време за потопяването на бомбата, а взрив нямало. Ткачов заповядал да върнат кораба обратно, за да подслушат подводната лодка в покритата с бомби зона.
— Гавриленко! — извикал лейтенантът минния старшина. — Как поставихте взривателя на последната?
— Точно както на всички: деветдесет метра, другарю лейтенант!
— Сигурно взривателят е бил развален. Странно, за пръв път ми се случва… — казал учудено Ткачов.
В тоя момент на стотина метра вдясно по носа се издигнал нисък воден хълм. Едва чут удар се донесъл от дълбочината, заглушен начаса от шумния плясък на налетялата върху носа вълна. Корабът се люшнал. Ткачов се уловил за перилата и отсечено казал:
— Времето, лейтенант?
— Две минути четиридесет пет секунди — отговорил Малютин.
— Охо! Значи потънала е почти на половин километър, затова и взривът беше така слаб. Ясно е, във взривателя е имало дефект… Аха, улучихме! — изведнъж извикал Ткачов и впил очи натам, дето по склоновете на ниските вълни се разляло огромно маслено петно.
Машината спряла и отново чувствителните подводни уши на подслушвателните уреди се наострили да следят борбата на вече ударената вражеска подводна лодка. Чул се шумът от винтовете, вече не равномерен, а с прекъсвания, замлъкнал, пак се появил. „Ама че се гмурнаха! Навярно нитовете текат“ — помислил Ткачов и по новата посока изпратил още две бомби, като продължил да следи в бинокъла разпенената повърхност на водата.
— Вляво зад кърмата предмет! — се раздал отдире гласът на един червенофлотец.
Изумен от несъответствието на току-що взетата засечка на мястото на изплуването, Ткачов рязко се извърнал, насочил бинокъла си към неясното червено петно близо до мястото, дето паднала последната бомба, и едва не се стъписал от изненада. Кристалният кръг на бинокъла в опаловата лека мъгла приближил до очите му очертанията на гигантско червено-кафяво тяло сред равномерното полюшване на вълните. Това било някакво животно с невиждани размери и цвят. На Ткачов се сторило, че то има широко тяло, огромни перки и могъща кръгла шия; вълните скривали главата и опашката му. Най за учудване била гладката кожа, избраздена на места от бръчки и гънки с тъмночервен цвят, който преминавал в тъмнокафяв.
— Вдясно от носа мехури.
Гласът на сигналиста върнал командира към действителността и Ткачов отново се съсредоточил в борбата с подводния враг. Хиляди въздушни мехурчета покрили повърхността на вълните. След минута корабът стоял вече над мястото, откъдето излизал въздух, и се вслушвал в дълбочината.
Неочаквано водата заклокочила от голямо количество въздух, изведнъж изскочил отдолу. Същевременно в подводните подслушвателни уреди се появил кратък, тъп и неясен шум. Хората мълком гледали. Корабът вече загубил хода си и застанал с борда си успоредно на вълните. Минали няколко минути. Последните мехурчета въздух изчезнали. Ни един звук не достигал от дълбочината в подводния подслушвателен уред. Само масленото петно се разливало все по-нашироко като изравнявало заострените гребени на вълните.