— Това е то нашият Георги Максимович! — пошепна Исаченко на Ганешин. — С такъв глас линеен кораб в буря да командуваш, а не лекции да четеш.
— Та той е командувал — подхвърли Ганешин.
— Другари — говореше през това време океанографът, — много се радвам, че ми се удаде да чуя удивителното съобщение на капитан Ткачов. Докладът му дойде тъкмо на място в заключителното заседание на нашата сесия. Ние сме свикнали твърде много със съществуването на неразгадани морски тайни, много въпроси от океанографията се смятат засега неразрешими. Но мисля, че на всички присъствуващи е известно съобщението на героичния американец професор Биб, който се е спускал в стоманено кълбо — батисфера — на един километър дълбочина. Биб е наблюдавал огромни животни, които преминавали в невъобразимия мрак пред прозорците на неговата батисфера, извънредно големи за нищожното осветление от неговия прожектор и за малкото зрително поле на кварцовите илюминатори. Известно ли ви е, че малко преди войната край източните брегове на Африка бе уловена огромна риба — латимерия — от порода, отдавна изчезнала от лицето на земята и смятана за измряла още в древната геологическа епоха, едва ли не преди сто милиона години? И ето сега непознатото животно, открито в Баренцово море от капитан Ткачов, ни дава още едно потвърждение за тайнствения живот в морските дълбини. Това е още сянка, само се мярнала пред нас, но сянка на нещо реално, на нещо действително съществуващо.
Въпреки войната флотът и нашите учени продължават да разширяват знанията си за морето. Но победата е вече близка, другари, и аз се надявам скоро да ви видя на следвоенната морска сесия, когато нашите възможности ще се увеличат извънредно много.
Обръщам се към вас, другари моряци, от името на науката. Голямо бъдеще очаква нашия флот. Вие, въоръжени с технически познания и с огромната производствена мощ на нашата страна, след войната, при спокойни условия за работа, можете да окажете огромна, по значението си помощ на науката… — Ученият спря, шумно въздъхна и загърмя по-силно от преди: — Мнозина мислят, че познаваме морето. О, да, разбира се, прекрасно сме изучили неговата повърхност. На всички ни е известно например, че в Индийския океан се срещат най-стръмните вълни. Южният ледовит океан се отличава с гигантски вълни с необикновено дълъг фронт, а Атлантическият дава най-високата вълна. Няма защо да ви изброявам успехите на океанографията — вие ги знаете не по-лошо от мене. Но щом от повърхността на океана се обърнем към неговите дълбини, изведнъж се чувствува нашата слабост.
Разбира се, ние знаем общото разпределение на утайките на океанското дъно. Изнамирането на еходъномера силно тласна напред изучаването на релефа на морското дъно и не е далече времето, когато ще познаваме тоя релеф не по-лошо от релефа на сушата. Но цялата работа е там, че самото океанско дъно, строежът и съставът на основните му пластове ни са съвършено непознати. Няма да преувелича, ако кажа, че повърхността на Луната сме изучили много по-добре. Представете си океана във вид на каменна чаша, налята с вода. Та ние не познаваме никак самата тая чаша и засега сме безсилни да постигнем изучаването й.
Моретата и океаните заемат седемдесет един процент от повърхността на нашата планета. Затова при изучаването на земната кора геологията е принудена засега да се ограничи само с двадесет и девет процента от тая повърхност. Не е чудно, че най-важните, основните въпроси на геологията, познаването на които ще ни даде истинска власт над богатствата на земните недра, не могат да бъдат разрешени без изследването на геологията на морското дъно. Нужни ни са очи и ръце в най-страшните дълбини на моретата. Вие, млади командири и инженери, помислете над това!
Ще си позволя да задържа още пет минути вашето внимание. В центъра на Тихия океан на север от островите Самоа има група коралови острови Токелау, част от които представляват ниски атоли — пръстенообразни коралови острови, често с лагуна в центъра. Между вас има много младежи и аз не мисля, че им се е случвало да видят истински атоли. А ниският атол, тоест островът, който малко се издава над повърхността на морето, е незабравимо зрелище. Както сполучливо се е изразил един от старите капитани — ниският атол е пръстен на непрекъснат грохот, мъгла и пяна от вълните, които бясно го блъскат отвред. Белият пръстен пяна, покрит с блестяща като дъгата шарка от пречупени във водния прах слънчеви лъчи, отдалече е удивително красив върху сияещата синя гладка морска повърхност. Но отблизо такъв атол изглежда суров, а в часовете на прилива, дори и страшен. Равните вълни, които люшкат наоколо повърхността на океана, пред самия атол изведнъж се надигат, с тътен се носят и с потресаващ грохот се сгромолясват върху атола. А ако ви се случи да бъдете на ниски атоли през време на ураган, запасете се с мъжество. Гъстите облаци ще угасят слънчевата светлина и морето изведнъж ще стане тъмно и страшно, избраздено сякаш с гневни бръчки, от черните бездни на огромните валове. Вълните, издигайки се все по-високо, ще връхлетят върху атола, като заливат и съсипват всичко по своя път. Само един-два малки участъка от кораловия пръстен ще останат незалети и върху тях полузадушен от вятъра, оглушен от грохота, ослепен от водните пръски, човекът ще търси спасение. Ужас изпълва и смелите души, като видят острова, който сякаш тъне в страшна самотност посред беснеещия наоколо океан.