На мостика се появи задъхан сигналистът с преносим фенер. В същото време се изкачи на мостика Ганешин.
— Кажете на Соколов да спре еходъномера! — нареди капитанът.
Двата кораба в океанската нощ известно време си намигаха със светлинни блясъци: „Риковери“, „Сан Франциско“ — „Аметист“, „Владивосток“.
— Аз имам един километър дебело здраво въже — промърмори на Ганешин Шчитов, — мога да им услужа…
— Много добре! Да се приближим, може би ще им бъдем с още нещо полезни.
— Прожектор! — изкомандува Шчитов.
По палубата затупаха пъргави нозе. Мощният прожектор на „Аметист“ проби в тъмнината широк светещ канал. В неговия край изникна черен нисък кораб с далече продължена назад палуба. „Нека стои на място, аз ще се приближавам — помисли капитанът. — Не знам колко са сръчни…“ Прожекторът угасна, сигналистът бързо изпълни заповедта, сетне „Аметист“ отново запали светлина и започна да се приближава към тромавия на вид американец.
— Интересно! И те са океанографи като нас — оживено заговори Ганешин („американецът“ беше предал със светлинен сигнал, че на него има океанографска експедиция). — Какво ги е сполетяло?
„Аметист“ се приближи към кораба, доколкото позволяваше вълнението, завъртя се успоредно на него и добре говорещият английски Ганешин взе преговорната тръба. От късите резки думи, заглушавани от плясъка на вълните в бордовете и свиренето на вятъра, съветските моряци бързо си уясниха трагичната същност на случилото се. Батисферата — стоманено кълбо, наскоро построено за изучаване на големите дълбочини — успешно направила няколко спущания. При последното спущан е се скъсало повдигателното въже заедно с електрическия кабел и стоманеното кълбо останало на дълбочина около три хиляди метра — най-голямата, за каквато е било изчислено. Батисферата била снабдена с парафинов плавец и е трябвало да изплава самостоятелно при скъсване на кабела, щом се прекрати токът, който захранва електромагнитите… Магнитите престават да претеглят тежката желязна тежест и батисферата изплава. Но тоя път не изплавала. В нея има двама души: инженерът, който е построил батисферата, Джон Милс, и ученият-зоолог Норман Нурс. Запас от въздух имат за шестдесет часа. Вече четиридесет и осем часа правят безуспешни опити да намерят батисферата и я закачат с куки за специално направените на нея скоби. Ако кълбото е цяло и изследователите в него са живи, останал им е въздух за дванадесет-петнадесет часа…
Съветските моряци мълком стояха на мостика. Голямата товарна стрела на американския кораб, изнесена зад борда, кимаше с носа си, като че ли показваше вълните, които бяха погълнали стоманеното кълбо.
— Май спукана им е работата, Леонид Степанович — тихо каза Шчитов. — Мигар ще го намериш на три километра дълбочина в открито море! Без брегове не можеш да вземаш засечки… Да, не бих желал да съм там сега…
Ганешин, без да отговори, се мръщеше и поглеждаше към „Риковери“.
— Феодор Григориевич, дайте ми лодката — неочаквано каза той.
Шчитов видя мрачния му настойчив поглед.
Американците забелязаха танцуващата по вълните лодка и бързо спуснаха стълбата. На мостика окръжиха Ганешин. Спокойните му и решителни очи, които гледаха изпод козирката на военната фуражка, покрита от жълта качулка, привличаха към себе си измъчените от борбата хора.
— Кой е началникът? — тихо попита Ганешин.
— Аз съм помощник-началникът, капитан на кораба. Пенланд — отговори застаналият срещу Ганешин американец. — Началникът е там. — Пенланд посочи морето.
— Разрешете да ви задам няколко въпроса — продължи Ганешин. — Извинете за краткостта, трябва да побързаме, ако искаме…
— Вие искате да ни помогнете? — попита един звънлив глас.
— Да. Но не ме прекъсвайте — сухо добави Ганешин, — говоря с командира.
— Слушам вя — бързо отвърна американският капитан.
— Колко трални въжета имате?
— Две.
— Колко дълго въже е останало на батисферата?
— Там е бедата, сър, че въжето се е скъсало около самото място, дето е било завързано за кълбото. Не можем да разчитаме, че ще се заловим за него, а само за скобите.
— На батисферата има ли радио?
— Има, но не работи; захранваше се само от кабела.
— Според вашите пресмятания имат въздух още за дванадесет часа?
— За дванадесет-петнадесет. Само толкова могат да издържат при най-голяма икономия.
— Да, положението е много сериозно. А какво мислите да правите по-нататък?
— Да продължаваме със същите средства — засега друго не можем да правим. В залива Макдоналд на остров Агату ще пристигнат два самолета. Утре сутринта те ще бъдат тук и ще докарат усъвършенствувани приспособления за залавяне. В деня на катастрофата по радиото бе повикан военен кораб, снабден с тралиндикатор за издирване на батисферата по електромагнитен начин. Той се движи с цялата си възможна скорост и може утре да бъде тук. Тази е всъщност последната ни надежда — заключи капитан Пенланд, като, кой знае защо, понижи гласа си и се приближи към Ганешин. — Заедно с нас тралеха още два военни кораба; сега те са се прибрали в залива Макдоналд.