Търси Грейс по телефона два пъти посред нощ и десетина пъти сутринта, но тя не отговори. Хейс не можеше да повярва, че му е била дузпата. Вчера му бе отказала, но той знаеше, че това е сигурно някакъв номер. Нямаше начин да не отиде при него.
Вероятно Уелкъм усложняваше нещата. Щом Грейс не е в апартамента си, сигурно е с Уелкъм.
Добре, помисли си Хейс, ще си я взема обратно насила, ако трябва.
Вратата й беше заключена. Хейс се качи до апартамента на Уелкъм. Опита се да не мисли за него като за обучен убиец. Иначе щеше да се уплаши. Не, Уелкъм беше безработен. Той нямаше цел и корени в живота, носеше се по течението. Хора като Уелкъм винаги губеха.
Така беше по-добре. Грейс щеше да прозре истината.
Хейс потропа на вратата на Уелкъм, но никой не отвори.
Той имаше ключове. За всеки случай. Влезе в апартамента на Уелкъм и се огледа. Вътре нямаше никой. Никаква следа от Грейс.
Хейс излезе и затвори вратата след себе си. Слезе долу и влезе в апартамент 1-Б.
Нямаше я. Хейс се разходи из хола. Гардеробът беше отворен и празен.
Малка мръсница. Беше проиграла шанса си. Тъпанарка… Почти я съжаляваше.
Както стоеше в средата на пустия апартамент, Хейс внезапно изпита желание да бъде с Кейтлин. Бяха преживели много заедно — един цял живот за два дни. Вярно, че Кейтлин можеше да ти скъса нервите. Пък и беше опасна.
Но тя имаше дух и въображение. С нея никога не беше скучно. А това беше предостатъчно.
Грейс беше апетитно парче — трябваше да й го признае. Само че тъпа като пън. Въображение ли — вятър и мъгла. Тя не виждаше по-надалеч от носа си. Да прекара остатъка от живота си с мис Привлекателност? Откъде му дойде на ума?
Той излезе бързо от апартамента. Изгаряше от нетърпение да се прибере у дома.
Кейтлин накара Нол да легне на дивана в хола. Той не искаше. Тя допря пистолета до главата му и Нол се подчини.
Кейтлин не искаше да се притеснява за него. Желаеше да затвори очи и да си представя сцената.
Извършили са размяната и сега пътуват с колата. Рурк е някъде зад нея, на няколко мили.
Парите са у нея.
Тя паркира на уреченото място. Чака Рурк.
Кейтлин отвори очи. Нол още лежеше на дивана, но тя не го виждаше. Пред очите й беше Рурк. Нощ. Той се приближава до колата й и си иска парите.
Тя вдига пистолета с две ръце и се прицелва:
Бум!
60.
Рурк разгледа снимките. Вторачваше се във някои, а на други хвърляше само бегъл поглед. Снимки, които показваха, че цялата купчина не струва кой знае колко. Биха могли да бъдат шепа стъкълца.
Но някои от заснетите по-отблизо бяха убедителни. Личеше, че скъпоценните камъни са истински. Той разпозна няколко от любимите си — камъни, които не можеш да забравиш така лесно.
— Разказвай — обърна се той към Джералд.
Двамата стояха до прозореца на хола и разглеждаха снимките на дневната светлина. Нол и Кейтлин бяха в другия ъгъл на стаята.
— Няма много за разказване — започна Джералд. — Мъж и жена, около тридесетгодишни. Тя шофираше. Стар додж полара, не съм сигурен точно от коя година. Той седеше на задната седалка. Спряха, отвориха задната врата и ми казаха да се кача. Кесията беше на седалката помежду ни. Щом се качих, онзи насочи пушка срещу мен.
— Каква? — попита Рурк.
— С две къси цеви. Много опасна. Жената подкара по Юниън стрийт. Мъжът ми каза, че имам половин минута да снимам. Щом свърших, те ме свалиха на пресечката на Юниън и Филмор.
— Как изглеждаха?
— Жената беше с черна коса. Не я видях добре. Мъжът имаше най-обикновена физиономия.
— Какво стана? — обади се Нол.
— Появили са се — отговори Рурк.
— Добре, тогава парите. Казах ти, че ако не ми дадеш парите, няма да извърша размяната.
— Млъквай! — извика Кейтлин.
— Парите — повтори Нол.
Рурк погледна часовника си и каза:
— Джералд, хайде да вземем проклетите пари.
Тръгнаха с исузуто на Джерарлд на запад, към океана.
— Мистър Рурк? — попита Джералд. — Как е майка ми? А сестра ми?
— В страхотна форма са — отговори Рурк. — Днес още не си оплел конците, нали? Ако не сгафиш, нищо лошо няма да им се случи.