— Седемдесет и пет хиляди — добави Рурк. — Ако всичко мине гладко, ще има премии.
Уелкъм пусна радиото и попита:
— Обади ли ти се?
— Още не. Но ще се чуем. Те искат парите повече отколкото камъните.
Уелкъм потегли с микробуса, а в исузуто Рурк каза на Джералд да държи куфара с парите. После го сложи зад седалката на Джералд. Извади някакъв мръсен найлонов дъждобран и уви куфара с него.
— Връщаме се — рече той. — Искам да спреш настрани от къщата. Никой да не види какво има в колата.
— Да, сър — отговори Джералд.
— Дай — каза Рурк и му направи знак с ръка.
Той искаше куфара с парите. Държеше някакво късче хартия… Не, лепенка, като онези за видеокасети. Махна листчето на гърба й и я залепи около дръжката на куфара. Той заприлича на багаж за самолет.
Лепенката беше мъничка. Нол никога не би я забелязал.
— Нали не искаме да ги объркваме — каза Рурк.
— Не, сър.
— Това би ни навлякло огромни неприятности.
— И още как.
— Така, парите са в куфара с лепенката.
— Точно така.
— Той ще остане в колата. Парите няма да излизат от нея.
— Да, ясно — отговори Джералд.
— Куфарът, който ще изнесеш…
— Е онзи без лепенката. С устройството.
— Много добре — похвали го Рурк, сетне му нареди да кара към дома му и Джералд зави на север, нагоре по Крайбрежната магистрала, пак покрай Томалес Бей.
— Искаш ли да ти дам втора възможност срещу морския пехотинец? — попита Евън.
— Да, сър, разбира се.
— Мислиш ли, че следващия път ще се справиш с него?
— Ако ръцете ми не са заети.
— Няма. След като всичко свърши, той ще се опита да тръгне с мен.
— И ще си поиска парите.
— Да. Няма да го пуснеш в колата. Останем ли двамата сами с него, може да му хрумне нещо.
— Да, може да му влезе някоя муха в главата.
— Каквото и да стане, дръж го далече от мен.
— Няма да го пусна да припари до теб. Повярвай ми.
— Това е възможността ти да изкупиш греха си. Знаеш ли колко често може да ти се предостави?
— Много рядко.
— Гледай да не се провалиш.
— Много ти благодаря. Наистина.
61.
— Още една бира — рече Хармън. Джинки мигновено отиде до хладилника и му я донесе. Наля я в чиста чаша и му я даде.
Той следеше движенията й. Само като си помислеше човек, че това сладурче е от същите родители, които са дали на света великия дебелак Джералд! Невероятно!
Хармън седеше на един шезлонг до вратата. Телефонът беше до него. От мястото си той можеше да препречи вратата, да вземе телефонната слушалка и да гледа телевизия. Тук имаха кабелна телевизия и хващаха развлекателната програма, но нямаше дистанционно управление.
А и бирата беше студена.
Хармън залови Мама на вратата на кухнята, че го гледа как зяпа момичето.
— Дърто — каза той, — гледай да не ти потънат гемиите.
62.
Чакаха в дома на Рурк. Хейс се появи, след като се мръкна. Носеше храна за вкъщи от един вегетариански ресторант в Мил Вали.
Нахраниха се и пак зачакаха.
— Този твой съдружник върти някакви номера — отбеляза Кейтлин.
— Не е такъв човек — отговори Нол.
— Държи ни в напрежение.
— Той държи да си получи парите. Половината са негови и си ги иска толкова колкото и аз.
— Тогава защо не се обажда?
— Ще се обади — каза Нол, като се мъчеше му бъде убедителен.
63.
Уелкъм заведе Грейс на вечеря в един италиански ресторант на Северния плаж. Беше девет и половина, когато седнаха на масата.
Грейс беше запозната с италианската кухня. Тя поръча на италиански, без да поглежда менюто. Ордьовър котлети, тортелини, крем от жълтъци, супа по английски.
Уелкъм очакваше, че ще ядат спагети.
Но тя му каза да разчита на нейния избор.
Уелкъм попита сервитьорката за телефон.
Да — отговори Рурк по средата на първото иззвъняване.
— Нол — каза Уелкъм, като закри с ръка слушалката, за да заглуши гласа си.
Чу, че Рурк подава телефона на Нол.
— Да? — обади се Нол.
— Чуват ли ме?
— Мисля, че не.
— Пред „Клиф Хаус“, в полунощ. На паркинга.