6.
Нол скри петстотинте долара под една тенекия от автомобилно масло в гаража си. Не каза на жена си за Хари и Кони. Преди да излезе от затвора, той й обеща, че никога няма да се върне към предишния си живот и не искаше да я разочарова, докато не се увереше, че от цялата работа ще излезе нещо.
Четири дни оглежда трите къщи. Рой седеше до него в микробуса. Изгори много бензин. Искаше да мине покрай всяка от къщите по различно време в продължение на няколко дни. Вглеждаше се в колите, които влизаха и излизаха от дворовете, в затворените прозорци.
Къщата в Напа беше голяма, на няколко нива. Намираше се в квартал от нови сгради на стойност половин милион долара. Тази в Портеро Хил беше във викториански стил, пребоядисана в яркочервено. Третата — в Сан Матео — бе построена в холандски колониален стил, вероятно през петдесетте години. Беше в предградията.
Нол не видя хора в нито една от тях. Алеите за коли около тях останаха пусти, прозорците — затворени. Звъня и по телефона, но му отговаряше само телефонният секретар.
Накрая реши да започне с къщата в Портеро Хил. Онази в Напа по всяка вероятност имаше алармена система, а тази в Сан Матео изглеждаше скромна.
Но и в трите нямаше никой. Беше смаян. Зачуди се как Хари е разбрал това.
В четвъртък Нол се обади на няколко места. После сложи Рой до себе си в микробуса.
— Къде отиваме? — поиска да разбере момчето.
— Да видим един човек.
— Кой?
— Не го познаваш.
— Как се казва?
— Анди. Анди Попс. Ще му казваш „сър“.
Нол пое покрай южния край на залива. Мина през един стар индустриален парк и се отправи към склад, ограден с висока ограда от вериги, отгоре с усукана бодлива тел. Складът нямаше прозорци и се откроявате от другите постройки. Зад него се простираха мръсни апартаменти и равната ивица на залива.
Нол спря пред плъзгащата се порта. На оградата имаше табела с надпис:
Продажба на едро на антики и изящни предмети от цял свят
От малката бяла будка до портата излезе униформен пазач. На ръкава му беше избродирано „Охрана Олимп“. Няма да намериш телефона на тази фирма в указателя. На никелираната му значка пишеше „Специален помощник“. Виж такива човек можеше да си купи от всяка заложна къща за два-три долара.
— Очакват ме — каза Нол. — Мистър Холмс.
За по-безопасно Анди Попс измисляше имена на клиентите си в този тъмен бизнес.
Пазачът провери в един списък. Протегна ръка в будката и натисна някакъв бутон. Чу се бръмчене, изщракване на магнитна ключалка и портата започна да се отваря. Досущ като врата на затвор.
Нол спря на асфалтирания паркинг пред склада.
— Там, отзад — каза пазачът, — покрай онази стена…
— Бил съм тук — прекъсна го Нол. — Благодаря.
Двамата с Рой минаха покрай товарния док. Складът приличаше на огромен таван. Кашони, щайги, маси, столове. Голяма част от помещението беше в сянка. Имаше само шест мъждукащи крушки — по три от всяка страна, високо над покривните греди.
Нол и Рой си проправяха път към задната част на склада. По цялата дължина на сградата се простираше галерия. В нея имаше още мебели и кашони. Кабинетът беше сгушен ниско долу, където големите стъклени панели се издигаха от високи до коляното прегради до тавана. Вътре имаше само едно метално бюро, три стола и зелен метален шкаф. До бюрото стоеше висока халогенна лампа, която пръскаше ярка светлина в този ъгъл на склада.
Анди Попс седеше зад бюрото си. Имаше черни мустаци, прошарени бакембарди и сълзливи очи зад очила с дебели лупи. Плешив. На черепа му стърчаха осем-десет косъма, сякаш бяха лакирани.
Нол и Рой влязоха вътре.
Анди Попс протегна ръка и ги поздрави. Говореше с лек акцент, защото беше грък. Нол веднъж чу истинското му име, но не го запомни.
— Отдавна не съм те виждал. Радвам се, че си тук — рече Анди Попс. Думите му прозвучаха почти откровено. — Кой е този?
— Синът ми Рой.
— Последният път не беше с теб.
— Това беше шест месеца преди, той да се появи на белия свят.
— Аха.
На лицето на Анди Попс се изписа съчувствие. „Значи е роден, докато си бил в затвора. Неприятно.“
— Искаш ли близалка? — обърна се той към момчето и извади шепа разноцветни захарни бонбони на клечка от джоба на ризата си. — Тези са мое производство. Всяка работа си иска майсторлъка.