Уелкъм видя как раменете му се отпуснаха. По движенията на тялото му човек можеше да се досети какво е намерил в кесията.
Рурк стоеше до мустанга и крещеше нещо на Нол.
Нол завърза кесията. Взе пластмасовата пушка, изправи рамене и се обърна с лице към фаровете на колите.
А зад стената Уелкъм сложи ръка върху колта.
Рурк забеляза, че наоколо не се виждат други коли. Как ли щеше да се измъкне Нол с парите? И къде беше съдружникът му?
Но това си беше работа на Нол. Въпросът беше, че се бавеше прекалено дълго пред кофата за боклук, с гръб към тях, осветен от фаровете.
Рурк излезе от форда си.
— Какво ще ми донесеш? — провикна се той.
Нол се обърна. В дясната си ръка държеше пушка с две къси цеви, а в лявата — кесията.
Протегна ръката с кесията и отговори:
— Това.
Кармен Галарио Санчес беше сама зад касата в ресторанта си. Вътре беше тихо и повечето столове бяха вдигнати на масите.
Грамадният американец влезе и се строполи на пода. Беше завързан, изподран, окървавен и задъхан. Макар че беше едър, тя не се уплаши. Той беше в такова състояние, че не можеше да й направи нищо. Кармен взе един кухненски нож и преряза шнура на краката и ръцете му.
— Ще извикам полицията — каза тя. И линейка.
— Зарежи тези дивотии — рече Хармън. — Къде е телефонът?
69.
Нол погледна в кадифената кесия и видя шепа обикновени камъчета, големи колкото грахови зърна. Детска пушка и камъчета.
Трябваше да ги даде на Уелкъм. Той бе донесъл точно каквото бе обещал. Камъни. И оръжие.
И те бяха в кофата.
„Ще се погрижа за теб“, бе казал Уелкъм.
Е, направи го, помисли си Нол. Много се погрижи за мен, няма що.
— Какво ще ми донесеш? — провикна се Рурк.
Нол вдигна кадифената кесия и отговори:
— Това.
— Камъните — каза Рурк.
— Парите — напомни му Нол.
— Джералд, парите — заповяда Рурк и Джералд извади куфара от предната седалка на исузуто.
Той го показа на Рурк и го понесе към Нол.
Нол изчисли, че между него и колите има около осемдесет-деветдесет крачки. Джералд измина половината разстояние и сложи куфара на земята.
— Назад — каза Нол и размаха пластмасовата пушка.
Джералд отстъпи.
— Камъните — повтори Рурк. — Веднага.
Нол не откъсваше очи от тях, докато вървеше към куфара. Той остави кадифената кесия на асфалта и взе куфара.
Джералд се приближи и вдигна кесията. Развърза панделката и погледна вътре.
Нол наблюдаваше големите ръце на Джералд и се зачуди какво ли ще изпита, ако азиатецът впие пръсти в гърлото му. Почувства се гол и сам. Дълбоко в себе си усети хлад, мрак и безнадеждност.
Джералд продължаваше да гледа в кесията. Нол насочи пластмасовата пушка, готов да изиграе най-големия номер в живота си.
— Добре — рече Джералд през рамо на Рурк. — Всичко изглежда наред.
Наред ли? — изуми се Нол. Какво му е наред?
Джералд затвори кесията. Нол грабна куфара и тръгна към каменната стена. Не знаеше какво ще се случи в следващия миг, но каквото и да станеше, той искаше парите да бъдат у него.
Джералд завърза панделката на кесията.
Господи, да не е сляп? — зачуди се Нол. Възможно ли е? Наистина ли не разбра какво има вътре?
Рурк протегна ръце, като подкани Джералд да му хвърли кесията.
В този миг Уелкъм се изправи с пистолет в ръка и прескочи каменната стена.
— Спокойно, не се вълнувайте — рече той. — Както е казал мъдрецът, можеш да бъдеш герой или да доживееш дълбоки старини, но не и двете.
Телефонът в дома на Рурк звънеше ли звънеше. Каквото има да става, помисли си Хармън, ще става скоро.
Затвори и се обади на „Справки“.
— Искам да се обадя на един телефон в кола. Знам само името и не ми отказвай да ми съобщиш номера, защото въпросът е на живот и смърт.
От другата страна настъпи мълчание. Хармън знаеше, че служителката се колебае дали да не го отреже.
— Името — рече накрая тя.
— Рурк, запетая Евън. Искаш ли да ти го кажа буква по буква?
70.
Уелкъм излезе на светлината на фаровете и застана в средата.