— Има някакъв Рурк в Марин — рече тя. — Малкото му име започва с Е.
— Той е.
Хармън затвори, сетне набра номера и чу сигнала.
71.
Съсредоточи се, помисли си Рурк. Най-важният важният урок в бойното изкуство — да си наложиш дисциплината да сведеш живота си до една-единствена задача, до съдбовното движение на ръцете и краката, да изолираш всичко останало от мисълта си.
Той караше надолу по хълма след Кейтлин. Тя вече беше стигнала до подножието, там където магистралата Грейт Хайуей ставаше права и еднообразна, зад прибоя и пясъчната ивица. Разстоянието между двете коли беше по-малко от четиристотин метра.
Рурк се опита да се съсредоточи върху червените стопове на мерцедеса.
Но му беше трудно. Камъните не му даваха покой. Искаше да ги погледне, да ги пипне.
Кейтлин продължаваше да шофира през мъглата.
Кесията беше на предната седалка, до куфара. Рурк се наведе и протегна ръка към нея, като държеше волана само с лявата. Отпусна газта и сграбчи кесията. Фордът се насочи извън шосето и Рурк трябваше бързо да завърти кормилото.
Облегна се назад. Стоповете на мерцедеса светеха неясно в мъглата. Рурк отново натисна газта и фордът се стрелна надолу по хълма.
Съсредоточи се, каза си пак той.
Кесията беше в дясната му ръка, но точно тогава мустангът навлезе в мъглата. Рурк нямаше друг избор. Той мушна кесията между краката си.
Допирът й беше приятен.
Сега и двете му ръце бяха на волана. Съсредоточи се върху пътя и започна да настига мерцедеса. Стоповете му ставаха все по-големи.
Рурк протегна дясната си ръка към радиоуправлението на задната седалка. Сложи го в скута си и го погледна. Сетне издърпа хромираната антена.
Включи захранването.
Елероните, кормилото, регулатора — в такава последователност трябваше да ги включи.
Той дръпна лостчетата едно след друго. Накрая остана червеното копче отстрани.
Сега вече настигаше бързо Кейтлин. Намираше се на по-малко от сто метра зад нея. Петдесет. Искаше да бъде наблизо, когато станеше експлозията. Представи си как мерцедесът избухва и се разпада на парчета. Зачуди се на какво ли разстояние е безопасно. Трябваше да попита Уелкъм.
Щеше да рискува.
Рурк сложи палец на червеното копче, но не го натисна. До булевард Слоут и зоологическата градина оставаха още тридесет километра. Имаше време.
Искаше да мисли за Кейтлин. Да си спомни как стоеше с насочен към него пистолет и бръщолевеше, че той ще умре. Да си представи отново как самият той се бе свил уплашен на пода като последния пъзльо, за да спаси живота си. Как тя държеше пистолета срещу него и дърдореше, че ще го застреля.
Сега тя беше в ръцете му.
Телефонът в колата му изчурулика.
Прекъснаха приятния му блян сякаш с ритник по главата. Рурк откъсна очи от стоповете пред себе си, хвърли един поглед на телефона, сетне пак се вторачи в червените светлинки.
Телефонът изчурулика отново.
Рурк се помъчи да не се разсейва. Стоповете, червеното копче, Кейтлин и мерцедеса, взривени на парчета.
Телефонът изчурулика за трети път.
Рурк се пресегна, взе слушалката и я приближи до ухото си.
Палецът му се плъзна към копчето на телефона, включи го и пак го изключи. Стори му се, че чу някакъв глас да произнася името му. Или беше само плод на въображението му.
Линията прекъсна. Рурк остави слушалката, хвана волана с две ръце и прикова поглед върху колата пред себе си, най-после съсредоточен.
Тримата на паркинга пред „Клиф Хаус“ се изправиха. Уелкъм и Джералд не откъсваха очи от отдалечаващите се в мъглата стопове на двете коли — мустанга и мерцедеса. Нол също гледаше, макар че не знаеше точно какво трябва да види.
— Едва не ме остави да се кача в колата — каза Уелкъм на Джералд, без да се обръща към него. — Помислих, че ще ме пуснеш да отпътувам.
— Стори ми се, че искаш да си там — отговори Джералд. — Човекът трябваше да ти даде седемдесет и пет хиляди.
— След това за малко не ми счупи врата — продължи Уелкъм.
— За по-правдоподобно — отговори Джералд.
И двамата се взираха в чезнещите в мъглата стопове.
Стояха така, сякаш току-що бяха свършили някаква трудна работа и Нол разбра, че по някакъв начин нещата си бяха дошли на мястото.
— Значи парите не са там — рече той.