Анди Попс взе един диамант с пинцетата. Задържа го под лупата и го пусна върху везната. Малко повече от карат и половина.
Той имаше и джобен калкулатор. Изчисли стойността на диаманта и го пусна в кесията.
Те знаеха, че сделката е изключително изгодна за Анди, но и сумата на екранчето на калкулатора непрекъснато нарастваше.
Провериха всеки скъпоценен камък по този начин. В продължение на шест дни преброиха над триста. Беше им необходим повече от час, за да ги измерят.
Последният камък беше изумруд, голям колкото палец.
Анди изчисли стойността му и вдигна калкулатора да видят цифрата.
— Съвсем честно — отбеляза Нол.
Анди Попс взе своя ключ, намери помощничката и се върна с отворената си кутия. Вътре имаше пачки банкноти. Той ги разпредели на купчини по петдесет, сто и двадесет.
Нол наблюдаваше парите. Купчинките растяха, а пръстите на Анди отброяваха банкнота след банкнота. Нол не откъсваше поглед от тях. Човек не може да свикне с толкова мангизи за седмица-две, помисли си той. А може би и никога — след като цял живот не си имал достатъчно.
Анди Попс нареди последните няколко банкноти и попита:
— Искате ли да ги преброите?
— Вие? — обърна се Нол към Джералд и Уелкъм.
— Не — отговори Уелкъм.
— Точно са — каза Джералд.
Те знаеха. И те бяха наблюдавали.
Нол веднага започна да събира пачките, като ги стягаше с ластик и ги слагаше в металното чекмедже на сейфа. Анди Попс пусна кесията в своята кутия и я изнесе от стаята. Когато след няколко секунди се върна, ръцете му бяха празни, а скъпоценните камъни — заключени.
Нол прибираше втората дебела купчина банкноти.
— Доста пари — отбеляза Анди Попс.
— Добра работа за един ден — съгласи се Джералд.
— За една седмица сигурно сте натрупали над седемстотин хиляди.
— Седемстотин и осемдесет хиляди и триста.
— Внимавайте — предупреди ги Анди. — Толкова много пари могат да скочат и да ви ухапят.
— Как така? — учуди се Нол, без да вдига глава.
— Парите размътват мозъка — обясни Анди Попс. — Те не обичат да седят кротко. Искат да излязат и да правят разни неща, и човек се принуждава да им позволи да протегнат крака. Но това е все едно да се опиташ да сложиш каишка на лъв и да отидеш на разходка. Трябва да си силен. Да знаеш накъде те тегли лъвът. Може дори да те схруска. Виждал съм такива случаи.
Сега вече Нол вдигна глава и погледна Уелкъм. Мърл беше спокоен и щастлив. Но стоеше и нащрек, изправен и готов. Уелкъм беше винаги готов. Нол хвърли едно око и на Джералд — як, непоклатим и невъзмутим.
Уелкъм се ухили. На лицето на Джералд също разцъфтя усмивка. Радостна светлина, която сияеше отвътре и си пробиваше път навън, веселие, което той искаше да сдържи — иначе щеше да се разсмее на глас.
Анди Попс изглеждаше озадачен. Опитваше се да разбере шегата.
— Знаеш ли какво? — каза Нол. — На твое място не бих се притеснявал за това.