— Вземи си — каза Нол и Рой си избра оранжевата.
— Благодаря — отговори Рой. — Сър.
— Добро момче, рече Анди Попс.
— Мисля, че се въвлякох в нещо — започна Нол.
— Съжалявам да го чуя. Винаги съм те харесвал.
— Трябва ми чист прекупвач.
— И сделка с чист продавач.
— Никога не съм споменавал името ти — каза Нол. — Нито твоето, нито на когото и да е друг. Не предавам хора, които се държат добре с мен.
— Не знаех това. Прекарах много безсънни нощи заради теб. Все очаквах да потропат на вратата ми.
Анди Попс не се преструваше. В гласа му се долавяше неподправен страх. Приличаше на развалина, но нещо винаги ставаше зад тези воднисти очи на стар кон.
— Не ми трябва такава работа — рече той. — Имам законен бизнес. Такова нещо е десет процента за мен, а главоболията — деветдесет и девет. Дори не знам дали си заслужава труда.
— Аз знам — каза Ной. — Вещите, които хората крадат, са много по-интересни от онези, които продават.
— Тук позна.
— Напипал съм златна мина. Имам няколко адреса. Да не ти казвам какви неща ще измъкна от къщите.
Рой махаше обвивката на близалката, като люлееше крака, без да обръща внимание на разговора на възрастните.
— Ти знаеш какво е качество. Само като видях къщите, си представих какво има вътре.
Анди Попс махна очилата си и потърка очи. Въздъхна тихо, сякаш се предаваше.
— Ако свиеш нещо необикновено, донеси го — каза той.
— А стоки за потребление?
— Занеси ги другаде. За какво ми е използвано видео? Аз не съм прекупвач.
— И още как — възрази Нол. — Ти си един взискателен прекупвач.
— Не желая неприятности.
— Знам, че не искаш да продавам стоката другаде. На някой ексцентричен аматьор, който ще ме издаде, веднага щом го надушат. По-рано бях благороден, макар че ми даваше само между шест и осем процента. Нека сега бъдат петнадесет-двадесет и ще си затварям устата.
Старата развалина Анди се замисли дълбоко и се умълча. Очите му се проясниха и той ги впери в Нол.
Рой престана да люлее крака. Нол чакаше Анди Попс да заговори, като се чудеше дали не го беше притиснал твърде много.
— Ще ги продавам. Но не ми носи нищо белязано. Не ме интересува. Има ли име или номер, по-добре си го заври някъде. Няма да дам и два цента за такъв предмет.
— Напълно съм съгласен с теб — отговори Нол.
Анди Попс ги изпрати. На външната врата каза:
— Надявам се, че работиш сам.
— До известна степен.
— Ще бъдем в безопасност, докато хората около нас са чисти. Не забравяй това. Що се отнася до мен, партньор може да ми бъде само човек, на когото имам пълно доверие.
— Не знаех, че имаш партньор — рече Нол.
— И аз — отговори Анди Попс.
На следващия ден — петък — Нол нае детегледачка за сина си и отиде с микробуса до Портеро Хил в един часа следобед. В миналото това беше бедняшки квартал, но през последните десет години тук масово се заселиха работници, които се възхищаваха на грозните му гледки и местоположението на завет от океанската мъгла. Жилищата в Хил сега наброяваха триста хиляди.
Нол включи на задна скорост и се приближи до вратата на гаража. Улицата беше безлюдна. Господ да поживи глупаците, които ходеха на работа, помисли си Нол. В делничен ден кварталът беше безлюден като царството на мъртвите.
Нол заобиколи къщата и слезе до вратата на мазето. Носеше спортна чанта с лост и няколко отвертки, резачка за стъкло, лепенки и малко фенерче. Сложи си памучни ръкавици, извади лоста и пъхна острата част между вратата и касата. Ключалката сигурно беше закована с няколко дървени винта. Нол дръпна лоста към себе си, натисна го и вратата се отвори.
Влезе и се качи в коридора на първия етаж. На площадката спря да си поеме дъх. Господи! Не ти достига въздухът, когато си на път да получиш петнадесет-двадесет процента от откраднатото.
Започна да изнася разни неща. Стерео-уредба и няколко стола от Барселона, които измъкна от боядисания в бяло хол. Десетина италиански чаши на високи столчета и някакъв скапан китайски порцеланов сервиз. Както и няколко сребърни чинии — още по-скапани.
В хола имаше остъклен бюфет с петдесет-шейсет старинни японски украшения от слонова кост с резба. Нол ги уви поотделно в книжни салфетки и ги сложи в една калъфка за възглавница, която намери в гардероба.