Спалнята беше боядисана в тъмночервено и бежово. Мебелите бяха от розово дърво. Над леглото беше окачена голяма литография — летовник, излегнал се под синьото като тюркоаз небе. Според Нол литографията се различаваше от останалото обзавеждане. Свали я от стената, занесе я в микробуса и заличи разликата.
В спалнята имаше два гардероба. В единия висяха двадесетина костюма от Армани и Джани Версачи, малък размер. Би ги продал на всеки друг прекупвач най-малко за десетина долара на парче, но Анди Попс не би ги взел. Вторият гардероб беше пълен с дрехи от обикновен универсален магазин — вълнени костюми и жилетки. Бяха му по мярка и Нол взе няколко черни панталона и едно сако на рибена кост с кръпки от кожа на лактите.
Другите две стаи бяха обзаведени за домашни офиси. Компютър Макинтош 386, H-P лазерен принтер, факс Мурата и копирна машина Канон. Нол занесе всичко в микробуса. Беше вече почти пълен. Сетне погледна часовника си и установи, че е бил в къщата дванадесет минути. Хвърли спорната чанта отзад, покри стоката с брезент, затвори вратите и потегли.
До Фремонт имаше един час път. Нол не бързаше. Пазачът на портата очакваше мистър Холмс. Нол вкара микробуса на заден до товарния док и Анди Попс излезе от склада.
Той пъхна глава в микробуса, дръпна брезента и погледна. Видя японските украшения и каза:
— Три хиляди и сто.
— А литографията? Има печат и номер.
— Билет право за затвора. И без това интересът намаля. Пазарът е пренаситен. Изостанал си.
Нол влезе с Анди Попс в кабинета му, докато други хора се заеха да разтоварват микробуса. Взе парите в банкноти от сто и петдесет долара, а Анди му даде няколко близалки за Рой. Преди да започнат задръстванията по пътищата, Нол се отправи към Сан Пабло с три хиляди и сто долара в джоба, като се чудеше дали не е продал твърде евтино японските украшения. Трябваше да се осведоми за новите цени.
Замисли се да заведе Мери в хубав ресторант. Да извика детегледачка. Да обуе черния панталон и сакото на рибена кост. На няколко пресечки от дома си той спря и напъха дрехите в една кутия за дарения. Взе Мери и Рой и ги заведе на вечеря, после да ядат мелба в сладкарница.
Извади пачката и отброи петдесет долара, за да плати сметката. Знаеше, че Мери ще ги види. Това беше единият от начините да й съобщи новината.
Изядоха сладоледа. Нол наблюдаваше Мери под око и я чакаше да каже нещо.
Тя беше хубава жена. Кожата й беше гладка и чиста. С големи, шоколадово-кафяви очи и добре очертани скули, които прилягаха на изваяните извивки на веждите и брадичката й. Беше на тридесет и шест години и имаше съвсем леки бръчки в ъгълчетата на устата. Дължаха се на тревогите й. Тя се омъжи за Нол, когато беше на двадесет години и преживя доста покрай него.
Той изгребваше последните лъжички сладолед, когато Мери каза:
— Виждам, че седмицата ти е била успешна.
— Не беше лоша.
— Много ли работа имаше?
Мери имаше страхотни пълни устни, но сега те бяха стиснати и изтънели.
— Мисля, че попаднах на нещо.
— О, Съни!
— Струва ми се безопасно.
— Не съществува такова.
— Писна ми да си броя дребните пари.
— Предпочитам да го правя, отколкото да отглеждам сина си сама.
— Ще направя всичко възможно това да не стане.
Рой спря да яде сладоледа. Очите му се стрелкаха ту към Нол, ту към Мери. Детето се бе появило съвсем неочаквано, защото го бяха заченали дълго след като бяха престанали да се надяват. Рой не се отделяше от родителите си. Нол се зачуди дали това има нещо общо с факта, че се е докоснал до баща си едва когато стана на четири години.
Той протегна ръка към сина си.
— Не разчитай много на това — каза Мери.
— Това е всичко, което мога да направя.
— Само не се надявай, че ще те чакам. Не искам да бъда сламена вдовица повече. Влезеш ли пак в затвора, ще си намеря друг.
Тя хвана другата ръка на Рой и добави:
— О, по дяволите, излъгах те.
— Знам — отговори Нол.
— Внимавай. Обещаваш ли? Не ставай алчен. Избирай местата. Чу ли?
— Това е единственият начин.
— Колко ще ти дадат сега? От шест до осем години ли? Ще бъда развалина, когато излезеш.
— Гледай на нещата откъм хубавата им страна.
— Или повече. Десет? Дванайсет? Над дванайсет години?