Продължи да кара в мъглата. Искаше да погледне часовника си, но не можеше да откъсне очи от пътя. Трябваше да бъде при мистър Рурк по обяд и не искаше да закъснява.
Нямаше насрещно движение. Това поне беше хубаво. Джералд запомни указанията и не се налагаше да проверява записките си. След около двадесет и пет километра трябваше да има разклон и табелка за пътя към страноприемница „Синята гъска“. След известно време видя отбивката вляво. Подмина я. Включи на задна скорост, върна се и сви по чакълената настилка.
От двете страни на тесния път растяха гъсти храсталаци. През последните осем-девет километра Джералд забеляза само няколко къщи. Явно се намираше в дълбоката провинция.
Чакълът потропваше под гумите на колата. Джералд погледна часовника си — дванадесет без пет — и когато вдигна глава, видя пред себе си черните стоманени пилони на висока порта.
Натисна спирачките. Колата се плъзна и спря на около двадесет сантиметра от портата.
Оттатък се чу някакъв шум — все едно някой си правеше гаргара с пясък. Джералд отвори прозореца на колата си. Звукът идваше от черен високоговорител, поставен на един от металните пилони.
— Покажи си лицето — чу се оттам.
На върха на пилона имаше камера. Джералд подаде глава от прозореца на колата и погледна в обектива. Чу се изщракване и бръмчене и черната порта се отвори. Джералд подкара навътре.
Мистър Рурк беше голяма работа. Човек никога не знаеше с какво може да го изненада. Всеки четвъртък следобед от три седмици насам той даваше на Джералд по шестстотин долара в брой, без да иска нищо в замяна. Джералд непрекъснато му повтаряше, че трябва да заслужи парите и мистър Рурк все обещаваше, че ще му предостави възможност.
Чакъленият път минаваше през една ливада и свършваше пред двуетажна дървена къща, където беше паркирана тойота терсел. Джералд спря до нея. Излезе от колата си и раздвижи рамене под сакото на синия си вълнен костюм. Купил го бе от магазина за гиганти. Това беше първият му костюм и му струваше по-голямата част от седмичната заплата — ако това беше точната дума. Но подсъзнателно чувстваше, че въпреки неугледния си външен вид, мистър Рурк ще отдаде дължимото на деловия му костюм.
Джералд подръпна краищата на сакото и се приближи до вратата. Преди да успее да почука Рурк се появи на прага и го покани да влезе.
Интериорът беше такъв, какъвто би се очаквало от човек, който купува дрехите си от най-евтините магазини, Напомни му за апартамента, в който Джералд живееше с майка си и сестра си в Сан Франциско. Рурк имаше пари, а живееше като тях.
Не биваше обаче да го подценява. Щом мистър Рурк предпочиташе да си харчи парите за коли, вместо да си купува мебели, Джералд нямаше нищо против.
В едно тапицирано с брокат кресло се мъдреше трети човек. Някакъв тип малко по-възрастен от Джералд, с подпухнали устни и черна, сресана назад коса, намазана с брилянтин, сякаш нощем се правеше на Елвис Пресли в баровете.
— Джералд, това е Хармън — представи го Рурк. — Хармън — Джералд.
Хармън кимна намусено и Джералд направи същото. Хармън беше с тънка риза и Джералд видя, че е мускулест, в добра форма. Големи, възлести ръце и рамене и яки гръдни мускули, които преминаваха в тънка талия. Съвсем не беше като Джералд, който беше равен навсякъде.
— Доста усилия полагаш за тялото си — отбеляза Джералд.
— Помпя си мускулите, увеличавам ги — отговори Хармън. — Трябва да го нравя.
— Той се явява на конкурси за хармонично развито тяло — обясни Рурк с леко раздразнение. — Миналата година зае четвърто място в тежката категория на областните съзтезания.
— Трето. При това не бях в много добра форма — рече Хармън.
Той дори не разбра, че Рурк се занася с него.
— Сега вече съм в отлично състояние — добави здравенякът.
— Хареса ли ти колата? — обърна се Рурк към Джералд.
— Да. Страхотна е — отговори Джералд.
— Искам ти и Хармън да свършите една работа. Ще се справите ли?
— Като нищо — отговори Джералд.
Рурк бръкна зад дивана. Извади смачкана кафява торбичка за пазаруване, която изглеждаше пълна до половината.
— Ще я занесете на едно място — каза Рурк. — Хармън знае къде. Там човекът ще ви даде един пакет. Донесете ми го днес следобед. И не спирайте никъде другаде. Отивате и се връщате.
— Добре — рече Джералд и взе торбичката.