— Отвори я — каза му Рурк. — Искам да знаете за какво става дума.
Джералд надникна в торбичката. Вътре имаше пачки банкноти, стегнати с ластик. Никога не бе виждал толкова много пари на куп.
— Осемдесет и пет хиляди — каза Рурк. — Щатски долари.
— Добре — повтори предпазливо Джералд.
— Онзи човек ще ги преброи, след като си тръгнете. Имам му доверие. Каже ли, че са по-малко, ще му повярвам. Разбирате ли намека ми?
— Мисля, че да — отговори Джералд.
— Искаш ли да преброиш парите, за да няма недоразумения?
— Ако не възразяваш.
Хармън изсумтя, сякаш това беше най-шантавото нещо, което бе чувал. Каза, че ще почака навън и излезе.
— Седни — каза Рурк на Джералд.
Посочи едно канапе, тапицирано с изтъркан син велур. До него имаше масичка за кафе. Джералд седна, изтърси парите на масичката и започна да брои първата пачка.
— Разбра ли какво трябва да направиш? — попита Рурк.
— Да. Мисля, че схванах.
— Хармън върши това най-малко два пъти месечно от девет месеца насам. Нито веднъж не е поискал да ги преброи.
— Провървяло му е. Можеше да се окаже в доста неприятно положение. И то само заради някоя неволна грешка.
— Аз съм ги броил — каза Рурк.
— Не се обиждай, но всеки греши.
— Така е.
Рурк седеше и го гледаше. Джералд броеше внимателно, пачка по пачка. Възможно е мистър Рурк да го изпитва. Може да е пъхнал някоя петдесетачка повече. Но парите се оказаха точно, колкото каза.
Джералд сложи банкнотите в торбичката и я стисна в ръката си. Реши, че ако мистър Рурк му възложи още такива задачи, ще си купи хубаво дипломатическо куфарче. От истинска кожа. Тази торбичка го притесняваше.
— Даваме ги на онзи човек и ти носим онова, което ни даде — така ли?
— Направи го и това е достатъчно.
— Ще го направя както трябва — обеща Джералд.
— Не ме попита дали е незаконно.
— Предполагам, че е. Иначе щеше да ги изпратиш с чек или пощенски запис. Щеше да ти излезе много по-евтино.
— Харесва ми как разсъждаваш. Наистина е незаконно. Но не е опасно. Освен ако някой не се опита да ти измъкне мангизите от ръцете.
— Досега никой не ми е отмъквал нищо — отговори Джералд. — Не разбирам защо биха започнали точно от днес.
Джералд знаеше, че вече трябва да тръгва. Нещо обаче го безпокоеше. Искаше да си го изясни.
— Мистър Рурк, знам, че ти дължа много повече от това — рече той.
— Харесваш ми. Ти си верен. Това е азиатско схващане. Бъди добър към онези, които са добри с теб. Тук е точно обратното. Ние сме добри към хората, които искаме да смаем или да убедим в нещо, но не зачитаме благодетелите си. Азиатците знаят кое е най-важното. Сигурно си наследил тази черта от баща си.
— Може би. Знам, че това пътуване струва колкото пликче с хамбургери. Не ти се изплаща. След всичко, което направи за мен.
— Това е вложение — отговори Рурк. — Ти имаш възможности.
— Длъжник съм ти.
— Погрижи се за тази работа, пък задачи колкото искаш. Аз действам в много области.
— Сигурно.
— В твоите вени тече кръвта на боец — добави Рурк. — И ти ли мислиш така?
— Щом казваш — отговори Джералд.
Качиха се в исузуто на Джералд. Той отново подкара през мъглата и излезе от нея щом стигнаха до магистралата. Известно време Хармън стиска гумено кръгче, за да поддържа мускулите си. Сетне извади някаква снимка от портфейла си и я показа на Джералд.
Хармън — сниман на конкурс за хармонично развито тяло. Беше застанал в една от онези тъпанарски пози с надути бицепси и плосък като дъска корем. Целият лъщеше от пот — не, от растително масло.
Най-отвратителното беше, че Хармън нямаше нито един косъм по тялото си, освен косата на главата. Нито на гърдите, нито на краката. Дори под мишниците. Е, и Джералд не беше космата топка, но като азиатец не би трябвало да бъде. Ала при белокожите беше различно. Неокосменият Хармън му приличаше на съвършено гладка черупка на голямо яйце.
— И ти можеш да имаш такива мускули. Тялото ти е хубаво. Основното е налице. Само трябва да положиш малко усилия. Направиш ли го, ще имаш каквото тяло си поискаш.
— Не се оплаквам от тялото си — отговори Джералд.
— В гимнастически салони срещаш интересни хора. Така се запознах с Евън.
Едва след няколко секунди Джералд загря, че Хармън говори за Рурк.