Нол не обичаше да прави обири преди неколкодневна подготовка, но знаеше, че в къщите няма да има хора. Винаги беше така.
Качи се в микробуса и потегли към Пиемонт, нагоре към възвишенията над Оукланд.
Обектът беше една дървена вила. Намираше се близо до улицата, но пред прозорците цъфтяха храсти. Задният двор беше опасан с осемнадесетметрова ограда, която закриваше алеята за коли пред постройката.
Кварталът, разбира се, беше богаташки. Но в Пиемонт всички са такива.
Нол обиколи вилата два пъти. Не видя никого. Над предната и задната врата светеха крушки, но всичко останало тънеше в мрак. Вечерта беше топла, ала бунгалото беше затворено отвсякъде. Тревата не беше окосена. Нол се върна надолу по хълма, яде пържени яйца в едно ресторантче и после отиде в един бар с оскъдно осветление. Седна до тезгяха, изпуши пет-шест цигари, изпи две бири и хапна фъстъци. На всеки половин час звънеше по телефона във вилата, но никой не вдигаше.
В единадесет и половина излезе от бара. Качи се в микробуса и пак обиколи вилата. Може би прекаляваше, но трябваше да бъде сигурен. Всичко това го изнервяше — адрес след адрес, баровски квартали, безлюдни къщи, лесно. По-хубаво нещо не му се беше случвало.
И продължаваше. Тази вечер отново. Вилата беше затворена и тъмна, с изключение на лампите на предната и задната врата. Стана почти полунощ. Във вилата нямаше никой.
Нол отиде на уреченото място. Хейс и Кейтлин вече бяха там — пред входа на Лейксайд парк. В ръце държаха еднакви малки пътнически чанти. Хейс беше със скъп панталон и кожено яке. Кейтлин се бе докарала с копринена риза и яке, джинси от сто долара и каубойски ботуши от крокодилска кожа.
Нол паркира до тротоара. Те седнаха на задната седалка и микробусът потегли.
— Вероятно си мислехте, че няма да дойда — рече Нол.
— Аз не се притеснявах за това — отговори Хейс.
— Ти няма да ни разочароваш, нали Ралф? — попита Кейтлин.
— Каква е къщата? — заинтересува се Хейс.
— Стара вила. Няма да ни затрудни — отговори Нол. — Задната врата е остъклена и можем да влезем оттам.
— Само ми кажи, че ще го направим — каза Кейтлин.
— Предполагам.
— Върховно!
Те започнаха да се преобличат в черни анцузи. Сложиха си черни плетени шапки, черни кожени ръкавици, черни маратонки. Това беше един обикновен обир, а те се държаха като на десант. Нол беше с всекидневните си дрехи — работни панталони и памучна риза.
Изкачиха се по хълма и той посочи вилата, докато минаваха покрай нея. Спря една пресечка по-нататък и ги накара да махнат шапките и ръкавиците си, докато вървят по улицата и алеята пред къщата. Високата порта беше залостена отвътре, но Нол прехвърли Кейтлин от другата страна и тя я отвори. Влязоха в двора и се приближиха до задната врата.
Нол си сложи ръкавици и отвъртя крушката. В горната част на вратата имаше четири квадратни прозорчета.
— Ще сложим ли лепенка на стъклото? — попита Кейтлин. — Искам и аз да опитам.
Нол се съгласи, без да спори. Тя извади ролка лепенки от чантата му, откъсна няколко ленти и ги залепи на едно от прозорчетата. После счупи стъклото с дръжката на една отвертка. Чу се само едно изскърцване и нищо повече. Кейтлин издаде леко стенание, което прозвуча като нещо, което би направила в леглото по време на полов акт.
Тя махна лентата заедно с полепналите по нея стъкла.
— Ето, правим го — изцвърча Кейтлин. — О, да, наистина го правим!
— Тихо — каза Нол и разчисти стъкълцата, бръкна вътре, напипа резето и отключи вратата.
Влязоха в пълния с кашони, буркани, градинарски инструменти, тенекии с боя и купчини стари вестници килер. Вратата за кухнята беше заключена. Нол си поигра с нея две секунди и тя се отвори. Чувстваше се напрегнат и нащрек.
Тръгнаха по дългия централен коридор към хола. Всичко беше подредено и чисто. Личеше, че тук живее сама възрастна жена. От двете страни на коридора бяха окачени разноцветни чинии, някои от които датираха от 50-те години. Подът беше застлан с бежов мокет, върху който имаше ориенталски килим. В ъгъла на хола стоеше пиано и големи, тапицирани с брокат диван и кресла. На стената — семейни снимки, а над камината висеше гравюра на ловна сцена в позлатена рамка.
— Бабичка — отбеляза Кейтлин. — Някоя дребна дъртофелница ще падне, като се прибере в дома си.