Очакваше нещо — благодарности, ентусиазъм, радост.
Кейтлин седеше неподвижно.
— Каква нощ, а? — каза той.
— Имаме много път до дома — отговори Кейтлин.
Нол свърна по пресечката. Направи три десния завоя и се върна на авеню Гранд. Спря и видя Хейс и Кейтлин да се качват в беемвето.
Зачака. Светофарът светна зелено и беемвето потегли. Нол пое след него.
Хейс караше прекалено бързо и това изнерви Нол. Страхуваше се да не го спрат за превишена скорост и някой полицай можеше да освети с фенерчето си откраднатите вещи в микробуса.
Нол не знаеше кога би му се удала по-добра възможност да узнае нещо повече за Хейс и Кейтлин.
Проследи ги до източната част на залива. Нямаше голямо движение и той остана на неколкостотин метра, без да ги изпуска от очи. Не се притесняваше, че може да го забележат. Не бяха такива. Никога не се бяха опарвали. Много е опасно, когато животът е благосклонен към теб. Това те прави прекалено самонадеян и тъп — една гадна комбинация.
Беемвето се заизкачва към Тибурон. Свиха наляво на кръстовището. Пътят минаваше покрай устието на една река: През клоните на евкалиптовите дървета Нол видя остров Ейнджъл, а отвъд него — залива и светлините на Сан Франциско. На около километър и половина от Тибурон беемвето сви наляво и пое по една улица, която се виеше нагоре по стръмния склон и следваше поредица от остри завои.
Нол продължи да кара след тях. От време на време ги виждаше на зигзагите пред себе си.
Забеляза, че изкачването по хълма е като катерене по купчина пари. На всеки един-два завоя можеше да прибави по стотина хиляди долара към цените на къщите. Колкото по-нагоре отиваше, къщите ставаха по-големи, по-хубави, по-скъпи и отдалечени една от друга.
Близо до хребета Нол започна да се чуди дали онези двамата не са го забелязали. Според знаците пътят свършваше на върха на възвишението. Може би го водеха към задънена улица, за да се посмеят за негова сметка и да му напомнят кой е по-умният.
Беемвето се шмугна в една алея за коли. Нол веднага спря и угаси фаровете и мотора.
Беемвето се скри от погледа му. Следователно и те не виждаха микробуса. Нол излезе навън и тръгна по пътя. Стигна почти до хребета. Никакви къщи не се виждаха, само хълмисти ливади и по някой дъб тук-там.
Нол изкачи още един завой и видя беемвето в алеята пред една къща, редом до един мерцедес, лендроувър и шевролет с гюрук. Хейс и Кейтлин се изкачваха по каменните стъпала на осмоъгълната постройка, кацнала на самия връх на хълма. Спряха пред външната врата. Хейс извади ключовете, отвори и двамата влязоха вътре.
Запалиха лампите. Къщата беше разположена на около хиляда и петстотин квадратни метра. А може би и на повече, защото някои от по-ниските нива бяха скрити в източната страна на склона.
Сградата беше солидна. Гредите от червено дърво под стрехите бяха широки колкото подпори на железопътен мост. Къщата сякаш беше вкоренена във възвишението. Да я преместиш, би означавало да повдигнеш цяла планина.
Нол се качи отново в микробуса и се върна надолу по хълма. Пред очите му още беше онази осмоъгълна къща на хребета, като боен кораб, порещ Океана. Същевременно си представяше Хейс и Кейтлин в хола на вилата в Пиемонт, сред разплисканата боя и летящите парчета стъкло.
Трудно му беше да проумее всичко това. Нол знаеше, че животът поднася всякакви изненади и е несправедлив, но това вече беше прекалено.
Хора като тях. С такава къща.
9.
Кейтлин мълча, докато се прибираха у дома. Не пророни нито дума, докато се приготвяха за лягане. Тя можеше да те побърка с бъбренето си, но според Хейс мълчанието й беше по-лошо.
Легнаха й загасиха лампата.
— Съжалявам, че не се забавлява — рече Хейс.
— Напротив.
— Имам предвид неприятностите. Не ти хареса.
— Прекарах добре. Оплаквам ли се? Не.
— Аз прекарах добре — каза той.
— Би трябвало — отговори тя.
В крайбрежния град Кармел те за пръв път вкусиха от върховната наслада на престъплението. Може би стана случайно.
Една неделя, на път за дома, те решиха да вечерят в един японски ресторант на улица „Сан Карлос“ в Кармел. Пиха саке. Щом се приготвиха да тръгват, Хейс остави сметката на Кейтлин и отиде до тоалетната. Когато излезе от ресторанта, Кейтлин го чакаше на тротоара.
— Колко беше сметката?