— Не, аз се въздържам. Само приемам предложения. Но онези, които ми харесват, не се държат с мен както трябва.
— А ти какво искаш? Любов и рози?
— Малко преданост и внимание, толкова ли е много? Но ако не могат да ми дадат това, поне да ми помагат морално или в друго отношение. Животът е труден.
— Световните запаси от преданост са на привършване — отбеляза Хейс.
— На мен ли го казваш?
— Но онова, за помощта, наистина може да вдъхне сили. Имам предвид реална помощ. Такава, която купува дрехи и плаща наема.
— Обещаваш ли?
— Ще се хващаш за думите ми ли?
— Не — отговори Грейс. — Мислила съм за това. Няма да съм първата.
— Колата не е проблем. Колкото до апартамента, аз имам няколко. Собственик съм на жилищна сграда на Джексън стрийт. Все ще има някой свободен апартамент там.
Грейс трябваше да му се изсмее и да го разкара, но вместо това попита:
— А апартаментът? Под наем ли ще бъде или купен?
— С платен наем за шест месеца.
— Дванадесет.
— Девет. А, и щом искаш работа, ние непрекъснато издаваме каталози. Виждам, че си фотогенична. Мога спокойно да ти гарантирам, че снимката ти ще бъде във всичките ни каталози.
— Ще се справя.
— Значи се уговорихме.
Хейс не се шегуваше.
Това стана преди пет месеца. Колата беше форд темпо. Грейс не се оплака. Апартаментът беше самостоятелен, чист, тих и на безопасно място — точно за какъвто си бе мислила, когато се качи на автобуса за Сан Франциско. Купи си няколко плаката, месингови свещници, бял керамичен слон и парче ориенталски плат в преливащи цветове за покривка на канапето.
За Хейс се сети едва накрая. Странно. Ако го сравнеше с останалите, той би се класирал близо до върха. Хубав, богат, умен, обигран.
Но не караше сърцето й да трепка. Напомняше й за някои ресторанти, където я бяха сваляли. Поръчваш си агнешка пържола, получаваш една хапка, топваш си в соса, гребваш няколко напръстника ароматен ориз и бодваш две грахчета — всичко наредено ветрилообразно в бяла чиния, голяма колкото сомбреро. Красиво, вкусно, но не те засища.
Пък и Хейс беше почти непрекъснато нещастен. Струваше й се, че търси при нея не само секс, но и убежище.
Общовзето Грейс не можеше да се оплаче от нищо. Бе сключила страхотна сделка. Неизвестно защо, тя искаше Хейс да я желае. Вероятно защото имаше нужда от онова, което той й предлагаше.
Грейс задряма. Хейс остана напълно буден. Мислеше си, че е прекрасно да не се притеснява за нищо, да е спокоен и да се отпусне.
Грейс беше прелестна. Същинско бонбонче. Бучка захар — топеше се в устата. Пожела я веднага, щом я видя. Кейтлин не можеше да му попречи — финансовото споразумение с Грейс беше скрито под четири пласта цифри в електронните счетоводни книги. Пък и съпругата му имаше съвременни разбирания и не му държеше сметка къде прекарва времето си и какво прави. Той също не я питаше за тези неща, Хейс би се осмелил дори да заяви, че на Кейтлин изобщо не й пука дали си има някоя друга, но не беше точно така. По-скоро би казал, че ако тя поискаше да му пререже гърлото, нямаше да й е необходима причина. Нямаше да има никакво значение дали е вкусил от забранения плод или не.
Грейс се събуди и видя, че Хейс е вперил поглед в тавана.
— Добре ли си? — попита го тя.
— Имаш ли някакъв проблем? — попита на свой ред той. — Притесняваш ли се за нещо?
— Разбира се, че не.
— Защото първото, което чух, беше: „Ти не ми вярваш“.
— Забрави, че съм го казала.
— Така ли? Да се отпусна и да не се тревожа, че има капка катран в кацата с мед? Нещо, което трябва да изгладя?
— Успокой се. Всичко е наред.
— Слава Богу за дребните благоволения — каза Хейс.
16.
Андреас Папапризу — или Анди Попс — заключи вратата на кабинета си и спусна щорите на прозорците. После извади от гардероба дванайсеткалибровата си пушка тип помпа и я облегна на бюрото.
Повдигна една от дъските на пода с джобното си ножче. Бръкна в дупката и извади една тенекиена кутия от датски бисквити. Почти всички дъски на пода в стария склад бяха разхлабени и някой крадец би изгубил цяла нощ да търси под коя от тях е скрита кутията. Но дори и да я намереше, Анди Попс се бе погрижил и за това.
Сложи я на бюрото. Беше й пробил няколко дупки отстрани. Отвори я.
Свитата на кълбо змия на дъното вдигна глава, изсъска и размаха черния си език. Имаше мънички черни очи и лъскава кафява кожа, нашарена с черни ромбчета на гърба. Змията се стрелна към Анди Попс.