— Здрасти, Поли — рече той.
Влечугото изсъска и отново му налетя.
Явно беше в настроение да щурее.
Поли беше черна змия от рода Pituophis, създадена за удоволствие на неканените гости. Сърдечен поздрав от управата! Черната змия не е отровна и няма рогче на главата като пепелянката. Но Анди Попс искрено се съмняваше дали някой среднощен крадец би забелязал разликата.
Гъркът пъхна ръка в тенекиената кутия със змията и извади бурканче от фъстъчено масло, пълно с пръстени, гривни, огърлици, амулети, медалиони и пет пръста злато и скъпоценни камъни.
Сетне дръпна най-долното чекмедже на бюрото си и извади една картонена кутия с името на магазин за домашни любимци и думите „Моят пухкав малък приятел“. Нещо дращеше вътре. Анди измъкна един бял плъх от кутията и го сложи в тенекията със змията. Намести капака отгоре, пъхна я в дупката на пода и върна дъската на мястото й.
После запали халогенната лампа на бюрото си. В едно от чекмеджетата намери малък пречиствателен ултразвуков апарат, напълни го с вода от хладилника и пусна вътре скъпоценностите.
Изчака една минута. През това време извади комплект златарски инструменти, малка точна везна и лупа на подставка. Нареди всичко това пред себе си на бюрото. Накрая измъкна купчина малки найлонови пликчета.
Изключи ултразвуковия апарат, бръкна във водата и извади един голям шлифован диамант. Вероятно три четвърти карата. Не беше зле като начало. Хвана го с пинцетите и го сложи на везната. Дигиталното екранче на везната отчете 80 сантиграма. Под лупата Анди видя бледожълт отенък и няколко петънца.
Гъркът пусна диаманта в едно от пликчетата, обозначи го с 1 и го запечата. Сетне записа в едно тефтерче: „1 Овален шлифован диамант — 80 сантиграма — 450 долара“.
Класификацията беше консервативна и цената добра — дори за краден скъпоценен камък. Анди Попс се грижеше за добрите си клиенти. А мистър Емерсън беше един от най-добрите.
„2 Вишнев опал — 28.33 сантиграма — цвят и яснота — добри — 335 долара“.
Гъркът познаваше Емерсън от четири години. Първите две години и половина Емерсън купуваше от време на време семейни скъпоценности. Връщаше празните обковки заради златото. Искаше самите скъпоценни камъни.
Всичко беше законно. Анди Попс никога не би предложил крадена стока на непознат, но след две години и половина разбра, че може да има доверие на Емерсън. Анди го уведоми, че съсипването на наследствените бижута заради скъпоценните камъни е обичайна практика на черния пазар.
Емерсън го попита дали знае нещо за черния пазар. По начина, по който зададе въпроса. Попс разбра, че отдавна е искал да го пита за това.
„3 Овален диамант — 1.15 сантиграма — 1100 долара“.
Емерсън предпочиташе диамантите. Въпреки това купуваше всичко, което Анди Попс му предложеше — от що-годе свястното до най-изящното качество. Всичко — без боклуците. Гъркът му изпращаше по една доставка на всеки шест седмици.
Емерсън, естествено, плащаше в брой. Вече купуваше с помощта на посредник. Анди набираше номера и чуваше гласа му, записан на телефонния секретар. Попс съобщаваше сумата — средно около шейсет-седемдесет хиляди долара. След няколко часа двама подходящо облечени за задачата джентълмени донасяха парите в склада и взимаха скъпоценните камъни.
Емерсън рядко отказваше. Нито спореше за цената.
„4 Овален диамант — 10 сантиграма — 490 долара“.
Скъпоценните камъни не бяха за продан в Северна Америка. Това беше единственото условие на Анди Попс. По-големите камъни можеха да бъдат разпознати и проследени. Емерсън го увери, че няма да продава скъпоценностите никъде. Гъркът беше склонен да вярва на този човек, който бе изчакал цели две години и половина, за да зададе уместния въпрос.
Анди извади пеперудата. Задържа я под светлината. Знаеше какво да направи с нея — ще извади скъпоценните камъни и ще претопи обковката. Така трябваше да постъпи — особено с тази открояваща се брошка, защото в противен случай тя можеше да го вкара зад решетките.
Попс я наклони насам-натам, за да се порадва на отблясъците. Беше великолепна. Изработена от някой отдавна починал занаятчия.
„5 Брошка от XIX в. — изключителен екземпляр, вероятно уникат — 35 хиляди долара“.
Емерсън щеше да разбере, че скъпоценните камъни не струват толкова много. Или щеше да запази бижуто непокътнато, или щеше да го върне. Анди реши, че ако го върне, ще го сложи в кутията при Поли. Ще го изважда от време на време и ще му се възхищава. Гъркът обожаваше красивите предмети и не го криеше. Той знаеше, че в този живот един от най-бързите начини да претърпиш неуспех, е да престанеш да бъдеш верен на себе си.