Джералд Сложи куфарчето в ръцете на Рурк и каза:
— Той скъса пакета. Измъчваше го любопитство. Мислех, че трябва да знаеш.
Рурк се намуси и внесе вътре куфарчето, без да пророни дума. Вратата беше отворена и Джералд реши да го последва. Хармън също се накани да влезе, но Рурк му каза да остане навън и да си затваря устата.
Рурк седна на дивана. Отвори куфарчето, извади пакетчето и видя скъсаната лепенка.
— Не направи нищо повече — започна да обяснява Джералд. — Само искаше да види — това е всичко. Разсъждава като куче. Влезе ли му нещо в главата, не му дава мира. Не че говоря срещу него. Само си науми, че иска да види какво има вътре.
— И видя ли?
— Да, сър, видя.
— А ти?
— Аз карах колата — отговори Джералд, макар че не беше точно така. — Пък и не ме интересува какво има в пакетчето.
— Странно — каза Рурк. — Мислех, че ти си любопитният.
— Човек може да се досети какво има в пакетчето, без да го отваря. Това е разликата между него и мен.
Смехът на Рурк прозвуча като кучешки лай. Той махна кафявата хартия. Джералд видя блясъка и отенъците на скъпоценните камъни: Сетне се надигна да тръгва.
— Чакай малко — спря го Рурк.
— Всичко е тук.
— Надявай се да е така.
Рурк сложи пакета на масичката за кафе и извади един жълт лист хартия. Пратката се състоеше от десетина пликчета. Рурк ги провери по списъка. Взе един от скъпоценните камъни, огледа го внимателно и го отдели от другите.
— Как вървят нещата по света? — попита внезапно Рурк. — Кажи си мнението. Нали си голям умник.
Що за въпрос, зачуди се Джералд.
— Ами, както обикновено — отговори той уклончиво.
— Какво означава това?
— Има добри и лоши моменти, но колелото се върти. Слънцето продължава да изгрява от изток.
Джералд подбираше внимателно думите си. С този човек трябва да си предпазлив.
— Значи стабилно — каза Рурк.
— Така мисля.
За какво, по дяволите, намекваше?
— Нека да ти кажа нещо за стабилността — продължи Рурк.
Сега вниманието му беше съсредоточено върху едно от пликчетата. Там нямаше скъпоценен камък, а цяло украшение. Птица. Не, пеперуда.
— Стабилността е заблуда. Преструваме се, че съществува, защото така ни изнася. Но заблудата трябва да се постигне чрез единодушно съгласие. Ако неколцина недоволни спрат да се преструват — свършено е със съгласието. Край на заблудата.
— За пакетчето ли става дума? — попита Джералд.
Рурк можеше да ти скъса нервите, без дори да те погледне.
Той сложи пеперудата върху купчината.
— Не схващаш ли? — попита Рурк. — Корупция. Упадък на моралните ценности. Големите градове са на път да се взривят. Всеки миг. Ние представляваме десет тона боклуци, които висят на една тънка нишка. Учудвам се, че още не се е скъсала.
Сега вече набираше скорост.
— Виждам тълпите на улицата. Полицейските участъци горят. Няма пожарни коли да ги угасят. Следователно остават само скъпоценните камъни. Предстои пълен хаос. Ще настъпи истински ад, но няма да продължи дълго. Отново ще се върнем към заблудата, защото хаосът е досаден. Ще построим всичко наново, но няколко години почти всичко ще бъде опустошено. Можеш да го наречеш преходен период докато измислим кой ще е на върха за следващия тур. Хартийките няма да означават нищо. Документите ще бъдат унищожени или непълни. Валутата, нотариалните актове, правата върху собствеността няма да струват пукнат грош. Единственото, на което ще можем да разчитаме, ще бъдат реалните неща. Нещо, което можеш да държиш в ръката си, което винаги е имало и ще има стойност.
Значи затова са скъпоценните камъни, помисли си Джералд. Той гледаше как Рурк изследва найлоновите пликчета. Зачуди се колко ли време му е отнело да съчини тази теория.
— Всичко е тук — каза накрая Рурк, след като сложи и последното пликче на купчината.
— Благодаря — рече Джералд.
— Гледай да не се случва втори път.
— Разбира се, сър.
Джералд излезе навън. Тук, извън града, беше зелено и тихо. Дали Рурк не бе откачил от селския живот? Едва ли. Светът би бил пълен със смахнати фермери.
Реши, че проблемът на Рурк е, че няма кой да му противоречи, да му крещи или да му каже, че е шантав. А това не беше здравословно.