— Хей, Евън — извика онзи от баржата. — Как я караш?
Въпросът беше зададен с тон на човек, който прави всичко възможно да се държи дружелюбно. Едно от нещата, които поразиха Джералд, беше изкуственият звук на този глас. Другото беше самият мъж. Толкова много приличаше на мършавия Стенли Лаурел, че беше дори свръхестествено — не само продълговатото лице и ушите като дръжки на гърне, но и цялостният му вид на излязъл от гроба мъртвец.
— Закъсня — каза строго и натъжено Рурк.
Дружелюбността изчезна от лицето на Стенли.
Той тръгна към една от хладилните кутии, но Рурк каза: „Вие ги качете“ по такъв начин, че Джералд и Хармън ги грабнаха веднага и ги занесоха на борда. Оставиха ги на предната палуба.
Мотористите започнаха да тропат с тежките си ботуши по дървения пристан. Бугър крачеше наперено малко по-напред от останалите. Приличаше на бик, предвождащ три чудовищни глигана.
Всички се срещнаха в края на пристана.
— Бугър — рече Евън, — трябваше да дойдеш сам.
— И ти трябваше да си сам — отговори Бугър.
— Не пътувам сам.
— Нито пък аз. И как ще се разберем сега?
— Джералд ще дойде с мен — отговори Рурк.
— В такъв случай аз ще взема Клиотис.
Рурк каза на Хармън да слезе от баржата и да чака в колата. Клиотис беше най-едрият от глиганите. С дебели ръце и огромен корем, издуващ коженото му яке. Той се качи на борда след Бугър.
Двойникът на Стенли Лаурел развърза въжето, хвърли го на баржата и също се качи. Завъртя щурвала и насочи корабчето към реката. Рурк отвори една от хладилните кутии и даде по една бира на всеки. Само че това съвсем не беше излетът по реката, който Джералд си бе представял. На мистър Рурк и Бугър явно им предстоеше сериозен разговор. Стенли също щеше да участва.
Всички стояха напрегнати, нащрек, и положението се затягаше. Джералд внезапно осъзна, че тази вечер някой ще пострада.
Слънцето залязваше. Джералд се приближи до парапета, загледа се в залеза и усети ветреца. Каквото и да се случеше, имаше време. Тези неща обикновено ставаха по тъмно.
Рурк дойде при него и се престори, че също наблюдава слънцето.
— Ще останеш тук сам с онова грамадно копеле — каза му той. — Искам да направиш така, че да го изолираш за известно време. Ще можеш ли?
— Разбира се — отговори Джералд.
Бръмченето на мотора и плисъкът на водата заглушаваха думите им.
— Ще ти кажа да влезеш в каютата — продължи Рурк. — Дръж се естествено, но не сядай. Застани зад Бугър. Щом ти се удаде възможност, хвани го така, че да не може да мърда.
— Аха. Добре. Това ли е всичко?
— За една хилядарка. Получаваш я веднага щом се измъкнем оттук.
Рурк се отдалечи. Джералд искаше да му каже, че въпросът не е в хилядарката и че му е длъжник. Слънцето се скриваше от погледа му и реката стана тъмночервена, сетне черна. На това място беше широка. Намираха се в средата на речното корито. Онези с водните ски и повечето рибари си бяха отишли и на брега започнаха да се появяват светлинки.
Свечеряваше се.
Рурк изкрещя нещо на Стенли Лаурел и той угаси мотора. Слезе долу и хвърли котвата.
— Вътре — заповяда Рурк и Стенли, и Бугър тръгнаха към плъзгащата се остъклена врата на кабинката.
— Не клатете лодката, момчета — каза Стенли. — Тъпи годзили такива.
Никой не се засмя. Влязоха вътре. Рурк затвори вратата и дръпна пердетата.
Джералд и Клиотис останаха сами. Джералд го погледна. Онзи беше едър, но повечето от месата му се тресяха, като вървеше. Клиотис бръкна в хладилника и извади две бири. Отвори ги, приближи се до Джералд и му подаде едната.
Джералд не искаше да пие. Разсъдъкът му трябваше да е ясен, а този тип му предлагаше бира.
— Опитвам се да разбера какъв си — рече Клиотис. — Бугър каза, че си китаец, но според мен не си.
— Не — отговори Джералд.
— Телосложението ти е като на борец по сумо, но не си и японец.
— Не — повтори Джералд. — И това е хубаво. Повечето хора не обичат китайците и японците.
Джералд си представи Клиотис с Джинки. Как я сграбчва и слага мръсните си ръце върху фланелката й.
— Някъде отвъд голямата вода — продължи Клиотис, — с твоите размери би станал цар на онези с дръпнатите очички, ако се върнеш в родината си.
Джералд го сграбчи с лявата си ръка за коженото яке и заби дълбоко, почти до лакътя, дясната в огромния му корем.