Върнаха се в кабинката. Стенли чистеше пода с мокър парцал. Мистър Рурк седна на стола. Изглеждаше уморен.
— Страхотна идея, ясна дори за най-големия глупак, не може да не сполучи — всички печелят.
Не говореше на никого. Каза го ей така.
— Метамфетамини — невероятно е — сякаш правиш торта. Нуждаеш се само от продуктите. Не е необходимо да ги внасяш нелегално, не се налага да се оправяш с мафията или колумбийците — само изпълняваш рецептата. Пласьорите и мотористите продават метамфетамини от години. Хората долавят вонята. Проследяват я откъде идва. Но аз съм го измислил — направил съм лаборатория на баржата и готвачът ми кръстосва реката. Откъде идва тази смрад? Къде отива? Никой не знае.
Сега Рурк се обърна към Стенли.
— Въпросът е, че това е химия. Наука. Адски е тъпо — две молекули водород се съединяват с една молекула кислород винаги, по един и същ начин. Днес, утре, по реката, където и да е по света — резултатът е един и същ. Снабдявам те с един бидон етер и знам, че ще получа хикс грама от продукта. Ти обаче ми казваш, че не са хикс, а игрек и аз разбирам, че ме лъжеш. Загрявам каква е идеята ти — отмъкваш малко и го продаваш. Но ти крадеш от мен. А аз плащам добре. Ти се мотаеш по реката и не правиш нищо друго освен да приготвяш по една порция всяка, седмица. Сделката не е лоша.
Рурк спря да говори, сетне попита Джералд:
— Искаш ли да поживееш малко на баржата? Ще се разхождаш по реката, нищо повече.
Джералд знаеше много добре какво би последвало, ако се съгласеше. Рурк сигурно носеше още тежести и рибарски влакна в другата кутия с лед. И Стенли можеше да се прости с живота си. Още една моруна, закачена на кука.
— Предпочитам да не го правя — отговори Джералд. Ако, разбира се, на теб ти е все едно. Мисля да се запиша да уча в Сан Франциско следващия семестър. Не ти ли казах?
— Не — каза Рурк. — Моите поздравления.
— Ще ставам доставчик на хранителни продукти.
— Похвално — рече Рурк.
Като че ли забрави за Стенли за няколко секунди. После му каза да се качи при щурвала и да ги закара до брега. Стенли излезе бързо.
Рурк мълчеше, докато се връщаха. Едва когато Джералд започна да чисти кръвта, подхвърли, че това е работа на Хал. Значи двойникът на Стенли Лаурел се казваше Хал. Кръвта щяла да засъхне и Хал щял да я търка, паднал на колене. Това можело да му въздейства.
Когато се приближиха до крайбрежната флотилия, Рурк нареди на Джералд да развърже Клиотис. Джералд изпълни заповедта. Клиотис мълчеше. Хармън и двама от глиганите стояха на пристана. Търсеха Бугър. Рурк слезе от баржата и им каза:
— Забравете за него. Изпратих го при рибите. Случват се такива неща.
20.
Когато влязоха, Уелкъм предположи, че са сбъркали стаята. Той не познаваше никого в Сан Франциско.
Момичето — или по-скоро жената — беше поразително. Сексапилно. Тънка черна рокля. Малко грим, обикновени обувки с ниски токчета, а косата — разпусната на гърба. Роклята не беше нещо особено — само на няколко сантиметра над коляното, но й стоеше изключително добре.
— Сержант Уелкъм? — попита мъжът. — Мърл Уелкъм?
— Тук — отговори Уелкъм.
Той беше сам. Уилмър беше отишъл на лечение.
Мъжът носеше огромна смешна кошница с подаръци, увита в жълт целофан. Той я сложи на леглото на Уилмър и протегна ръка към Уелкъм. Непознатият беше издокаран и богат. Сякаш бе слязъл от реклама за алкохол. С безукорно изгладен панталон, лъскави бели зъби, часовник „Ролекс“, спретнат, слаб, изискан и самоуверен.
Беше на годините на Уелкъм. Това обаче беше единствената прилика помежду им.
Уелкъм подаде ръка да се здрависа с него, но мъжът не я пое.
— Не — каза той. — Първо на въпроса. Намери ли си работа?
— Не — отговори Уелкъм.
Непознатият отново протегна ръка към него.
— Вече имаш! — рече той.
Това беше най-необикновеният половин час в живота на Уелкъм. А той помнеше доста странни мигове.
Хейс притежавал компания на Крайбрежието. Занимавал се с търговия. Бил патриот, който искал да направи нещо добро за един от героите на нацията — да наеме Уелкъм на работа. Не физически труд, а нещо като мениджър, с шестстотин и петдесет долара седмично начална заплата.
Хейс имал и апартаменти. Предложи на Уелкъм един от тях — хубаво местенце в Сан Франциско. Уелкъм нямало да плаща наем през първите няколко месеца.