Каза, че Уелкъм ще се нуждае от апартамента, когато не е на работа и го попита кога иска да има свободен ден.
В събота, отговори Уелкъм. Днес беше сряда.
Чудесно, отговори Хейс и добави, че ще дойде да го вземе.
Съобщи му между другото, че в същата сграда живее и Грейс. Тя щяла да помогне на Уелкъм да опознае града.
Грейс Гибс беше адски сексапилна. И на Уелкъм това никак не му се поправи. Той се опитваше да се съсредоточи върху думите на Хейс — невероятната сума от шестстотин и петдесет долара седмично… мениджър… безплатен апартамент… Ала Грейс го разсейваше.
Не че говореше, но самото й присъствие му въздействаше. Усмихваше се сладко, ала изглеждаше леко притеснена. Вероятно заради Хейс.
Грейс била от Канзас, Чейс Каунти, възвишенията Флинт. Тя проговори на няколко пъти и Уелкъм долови диалекта. Но Грейс се опитваше да се отърве от говора си и се поправяше сама.
Уелкъм се зачуди какви са взаимоотношенията й с Хейс. Той явно беше женен, защото носеше венчален пръстен, но Грейс не му беше съпруга. Представи я като „приятелката ми Грейс Гибс“. Което можеше да означава всичко и нищо.
Каква ли му беше Грейс? Глупав въпрос, но Уелкъм не искаше да стига до прибързани изводи. В края на краищата Хейс го настаняваше в една и съща сграда с нея, покани го да потропа на вратата й.
Ако, разбира се, всичко беше действителност, помисли си Уелкъм. Това беше най-невероятното предложение, което можеше да си представи.
Той се опита да каже на Хейс, че не разбира нищо от мениджмънт и търговия. Нито от бизнес. Уелкъм имаше много тясна специалност, която нямаше особено приложение в цивилния живот.
Уелкъм се мъчеше да му обясни всичко това, но Хейс настояваше да приеме предложението. Всеки път, когато Уелкъм се опитваше да възрази, че не е за тази работа, Хейс казваше, че търсел точно човек като него. Непрекъснато го разпитваше за подготовката му и какво е мислил да прави след уволнението от военната флота.
Сетне каза, че трябва да тръгва. Даде на Уелкъм визитната си картичка — „Хейс, Т.Тийл, Изпълнителен директор по маркетинг, Дружество ЕвХаТек“. Написа на гърба няколко телефонни номера — домашния, на клетъчния телефон в колата и този на Грейс. Каза му, че може да се обажда по всяко време.
— Беше ми приятно — рече накрая Хейс и стисна ръката на Уелкъм.
— Благодаря.
— Ще бъда тук в събота сутринта.
— Щом искаш.
— Очаквам с нетърпение да започна работа с теб.
Уелкъм изведнъж осъзна, че не бе казал нито да, нито не.
— Всичко това е съвсем ненадейно.
— Такива са най-хубавите неща в живота.
— Имаш ли нещо против, ако си помисля?
Хейс го погледна така, че Уелкъм разбра, че не е трябвало да казва това.
— Не че не звучи страхотно — побърза да добави Уелкъм.
— Разбира се, че е страхотно — отвърна Хейс.
— Само ми трябва малко време да свикна с тази мисъл.
— Разбирам — каза Хейс, но в тона му не прозвуча разбиране. — Един-два дни.
— Ще говорим в събота.
— Добре, чудесно — съгласи се Уелкъм.
Хейс и Грейс излязоха заедно. Хейс я докосна леко за лакътя.
Уелкъм провеси крака от леглото. Приближи се до леглото на Уилмър, взе кошницата с подаръците и я занесе на своето легло. Направи го нарочно без помощта на бастуна, макар че кракът го болеше.
Един от подаръците беше репродукция на популярен плакат, агитиращ за постъпване в армията — строгият Чичо Сам, който те сочи с пръст.
Някой бе написал: „ЕвХаТек те иска“.
Уелкъм разкъса целофана. В кошницата имаше плодове, бонбони, консерва немска шунка, пушена сьомга, ягоди, потопени в шоколад, пет-шест вида сирене, увито във фолио…
Отстрани бяха пъхнати няколко списания — „Плейбой“, „Пентхаус“, „Ескуайър“, „Солджър ъв Форчън“, един каталог за поръчки по пощата на компанията — „Американ Сърф енд Сън“. Уелкъм го прелисти — бански костюми и плажни принадлежности. Не му беше ясно защо Хейс го е донесъл, но накрая забеляза следния ред: „Клон на ЕвХаТек“.
Тъкмо понечи да го остави, когато съзря фотомодела сред вълните на следващата страница.
Не се виждаше цялата, защото беше сред водата и пяната. Но снимката безспорно беше на Грейс. Уелкъм прегледа по-внимателно каталога и установи, че фотографиите й са навсякъде — по бикини и оскъдни горнища на банските.