Когато на Уелкъм му се стори, че къщите вече не могат да стават по-хубави, Хейс направи още два завоя и спря в алеята за коли на върха на хълма.
Значи това е домът му.
Двамата слязоха от беемвето. Уелкъм очакваше Хейс да се поизфука малко, да тръгне по-наперено. Поне за да види реакцията на госта си. Но Хейс вървеше съвсем нехайно към външната врата.
Това вече беше чиста наглост от негова страна — да гледа на целия този разкош като на нещо, което му се полага.
Вътре къщата приличаше на плевника на огромен хамбар. Варосани стълбове, греди от червено дърво. Сякаш беше някакъв малък рафт над главния етаж.
Някой беше пуснал силно музика — ако това изобщо можеше да се нарече така — загадъчен хор и виене без инструменти.
Уелкъм тръгна след Хейс надолу по полираните стълби от червено дърво. Видя разположението на къщата. Тя беше вградена в южния склон на възвишението. Този етаж всъщност беше едно ниво под главния вход. Цялата южна стена беше остъклена. На западната стена имаше камина с каменен комин, който минаваше през горните два етажа.
Хейс се приближи до една купчина магнетофони, стереоуредби и два големи телевизора. Натисна няколко копчета и виенето спря.
— Милост — рече той.
През остъклените плъзгащи се врати се излизаше на облицованата с дъски тераса. Слънчевите лъчи бяха топли и ветрецът разнасяше уханието на дъбове и лаврови дървета. Хейс отиде до перилата на терасата, погледна надолу и викна:
— Хей, маце.
Уелкъм също се доближи до перилата. Отдолу имаше друга тераса с езерце с водопад. Отначало му се стори невероятно цяло чудо, че пролетта е тук, на върха на хълма. Погледна пак и видя, че езерото е изкуствено. Беше боядисано с цвят на гранит, а бетонната му основа се криеше зад храсти и валчести камъни.
В същия миг Уелкъм забеляза във водата жена, която бавно плуваше към края на езерото. Тя излезе край една плоска скала. Беше гола.
Защо не? — помисли си Уелкъм. Вече нищо не можеше да го учуди.
Жената се протегна и им махна с ръка. Слаба, красива. Жива, действителна и гола. Уелкъм не помнеше откога не беше спал с жена.
— Товае Кейтлин — рече Хейс.
— Съпругата ти?
— Единствената. Е, ако не броим бившата.
Хейс като че ли нямаше нищо против друг мъж да гледа, голата му съпруга.
Тя още им махаше с ръка.
— Елате тук — извика Кейтлин.
— Съжаляваме, мила, но не можем. Умираме от глад. Трябва да хапнем нещо.
Уелкъм откъсна очи от нея и тръгна след Хейс. Той ровеше в хладилника, когато съпругата му влезе. Беше си облякла прозрачен бял халат, на места прилепнал към мокрото й тяло.
Хейс започна да изгребва храната от картонените кутии.
— Ти трябва да си Мърл — рече Кейтлин и преди Уелкъм да успее да отговори, тя продължи. — Толкова искрено име. Разбираш ли какво искам да кажа? Прямо и непретенциозно.
— Благодаря — отговори Уелкъм, тъй като не знаеше какво друго да каже.
— Много съм развълнувана да се запозная с теб. Един истински герой.
Тя го гледаше право в очите, докато говореше. Уелкъм знаеше, че така е учтиво, но начина, по който Кейтлин го правеше, го изнервяше. Пък и не млъкваше.
— Ти си наистина тук. Опитвах се да си представя как изглеждаш. А сега ти стоиш тук, в кухнята ми. Трудно ми е да го повярвам.
— И аз си мислех същото рече Уелкъм.
— Какво съвпадение! — възкликна тя.
Седяха на масата и се хранеха, когато Кейтлин каза:
— Ако трябва да бъда откровена, трябва да кажа, че отначало бях против този конфликт. По принцип. Не бива да се пролива кръв заради петрол. Действително мисля така. Не се обиждай.
— Няма защо. Всеки има право на мнение.
— Сетне започнах да разбирам срещу какъв пълен и краен тъпанар се сражаваме и се заинтересувах. Не можех да откъсна очи от СиЕнЕн. Невероятна, първична драма. Противоположностите — нали разбираш какво имам предвид?
— Положителните и отрицателните — отговори Уелкъм.
И той я гледаше в очите. Не само заради мокрите петна на прозрачния й халат и онова, което имаше отдолу. Кейтлин излъчваше безразсъдство и налудничавост. Сякаш жонглираше с ножове. Караше човек да бъде нащрек.
— Точно така! — възкликна тя. — Е, разбира се, и цялото онова зрелище. Наистина на живот и смърт. Бях като омагьосана.
— Войната е ад — рече Хейс.