— Абсолютно — съгласи се тя. — Тъкмо това я прави толкова интересна.
Хейс отвори бутилка шампанско Дом Периньо. Двамата помолиха Уелкъм да им разкаже разни случки от войната. Той, естествено, знаеше много такива истории, макар че не спомена за ужасите. Шампанското му развърза езика. Искаше да се хареса на Хейс и Кейтлин. Нуждаеше се от работата, която му предлагаха. А и те слушаха жадно.
Пресушиха първата бутилка. Кейтлин каза на Хейс да донесе още едно шампанско. Уелкъм им разказваше за Гренада, за нощта преди атаката. Как се качил на една скала и плувал петстотин метра до кубинския склад с амуниции, срязал две жици изоставил там чанта с експлозиви. Кейтлин го гледаше с широко отворени очи. Хейс бе спрял да се бори с корковата запушалка на бутилката.
В този миг на Уелкъм му хрумна, че това съвсем не е обликът, който иска да си създаде пред тях.
— Вижте какво — започна той, — не искам да мислите, че беше само кръв и изтърбушени вътрешности. Хората остават с такова убеждение. Аз бях в специален взвод — супер командоси. Ядат змии. Но това е само една професия. Всичко е подготовка. Специалните сили не се раждат такива — те се създават. Обучени са.
Уелкъм търсеше най-подходящите думи. Искаше да си изясни този въпрос.
— Аз бях обучен да изпълнявам най-различни задачи. Е, специфично военни. Но аз мога да бъда обучен — ето, това се опитвам да ви обясня. Достатъчно съм дисциплиниран, за да бъда обучен.
— Разбира се — каза Кейтлин.
— Говоря като бъдещ ваш служител — продължи Уелкъм. — За да знаете какво получавате.
— Не мисли за това — рече Кейтлин.
— Аз знам какво получавам — добави Хейс.
— Ти си съвършен — каза Кейтлин. — Идеален.
Изпиха голяма част и от втората бутилка. Кейтлин предложи на Уелкъм да му покаже къщата. Първо разгледаха стерео кабинета, където тя натисна някакво копче и лудешкото виене отново зазвуча. На обложката на компактдиска пишеше: „Мистерията на българските гласове“. Нямаше грешка — женският хор на Българското национално радио и телевизия. Кейтлин обичаше хоровото пеене. Много била запалена по всичко етнографско и туземно — както се изрази.
Къщата имаше още две нива. Спалнята на Хейс и Кейтлин беше с размерите на половин баскетболно игрище — цялата в различни оттенъци на кремаво и жълто-кафяво. На един подиум стоеше най-голямото месингово легло, което Уелкъм бе виждал през живота си. От двете му страни имаше по една огромна бежова ваза със стръкове изсушена трева от пампасите.
Леглото гледаше към още една остъклена врата и тераса, откъдето се виждаше Сан Франциско и Голдън Гейт. Бяха пред очите им всяка сутрин, щом се събудеха.
Уелкъм се приближи до вратата. Кейтлин застана до лакътя му. Дойдеше ли още по-наблизо, щеше да усети гърдите й. Гледката, която се разкриваше през прозореца на всяка стая, беше различна. Уелкъм знаеше, че тя се променя в зависимост от времето, светлината, облаците и сенките. Никога не би ти омръзнало да гледаш навън. Уелкъм си представи Хейс и Кейтлин в голямото легло. Това го накара да се замисли за Хейс и Грейс. Възможно ли е един мъж, женен за Кейтлин, да желае любовница? Кейтлин несъмнено поддържаше интереса му, както непрекъснато променящата се гледка през прозорците.
На най-долния етаж имаше едно-единствено помещение, пълно с гимнастически уреди, до него сауна и баня с вана за воден масаж. Хейс и Кейтлин не бяха дебели, но и не приличаха на маниаци по физическите упражнения. Как няма да си здрав, като имаш цяла спортна зала в мазето?
Излязоха при езерото. Хейс беше на терасата над водопада.
— Хайде да поплуваме — предложи Кейтлин и съблече халата си.
— Нямам бански — отговори Уелкъм и се обърна към Хейс. — Имаш ли някакви бански?
Но Хейс не го чу. Шумът от плискащата се вода беше прекалено силен.
— Хайде — повтори Кейтлин.
— Може ли да ми услужиш с бански? — извика Уелкъм на Хейс.
Хейс се забавляваше на голата си съпруга, която дърпаше Уелкъм за фланелката.
— Никой не е влизал с бански в този басейн, откакто е направен — рече Кейтлин.
— Съжалявам — каза Уелкъм.
Добре де, помисли си той. Чудесно. Усещаше слънчевите лъчи върху главата си. Чувстваше шампанското. Смъкна фланелката си, седна на най-близката скала и събу обувките, чорапите и джинсите си. Кейтлин се гмурна във водата. Хейс слезе от терасата. Носеше безжичен телефон и още шампанско. Той съблече полото си и разкопча колана на панталона си. Кейтлин се носеше плавно под водата и преди да се покаже над повърхността, Уелкъм смъкна, гащетата си и влезе в басейна.