Това не разкриваше загадките, а усложняваше някои от тях. Но едно от подозренията на Нол се затвърди. Уелкъм, М. беше човек, за когото трябваше да си отваря очите, а може би и да опознае.
26.
В понеделник сутринта Уелкъм извървя десет пресечки по Джексън стрийт и обратно. Това му отне почти един час. Накрая едва се влачеше. Трябваше да положи неимоверни усилия, ако искаше да се прибере вкъщи.
Върна се в седем и половина. В осем Грейс дойде и го попита дали иска закуска. Тогава за пръв път видя апартамента й, защото тя го покани на кафе, плодове и сладкиши.
За разлика от неговия, в апартамента на Грейс наистина имаше домашен уют. Уелкъм познаваше няколко съпруги на военни, които умееха да превръщат временните едностайни апартаменти в светли, топли и хубави домове.
Грейс му показа албумче с изрезки от списания с нейни снимки на осемнадесет години, малко след като бе дошла тук. Ако не друго, тогава е била още по-апетитна. Но Уелкъм я харесваше повече сега, защо беше женствена. И все така апетитна.
Той разгледа изрезките и датите, които бе написала в ъгъла на всяка снимка. Явно обичаше да подрежда нещата си. Уелкъм се замисли какво е правил на тези дати. Например на 22 септември 1988 г. Не можа да си спомни. Сигурно е бил зает с нещо, което за него тогава е означавало много, а сега нищо. При всички случаи е бил далеч от нея и съвсем не е подозирал за съществуването й.
Но след като е имало минало, ще има и бъдеще. Тази мисъл също му причини остра болка. Вероятно пак ще бъде далече от нея — няма начин, но поне ще знае, че тя съществува.
После Уелкъм отиде с колата в един магазин за мъжко облекло и изхарчи почти хиляда долара за подходящи за един мениджър дрехи.
Грейс му помогна да направи избора си. Тя настоя и какво да облече днес. Само да не му се превърне в навик, добави после.
Вълнен панталон, син пуловер, бежово сако, вратовръзка с индийски мотиви.
По обед Уелкъм стоеше в коридора и гледаше през остъклената врата, отпуснал ръце встрани до тялото си — не пъхнати в джобовете, защото беше военен от американския флот и знаеше как да стои мирно, когато един блед дребен човечец на име Боуригард се приближи до вратата и му каза, че е време да отива на работа.
— Как се оправя той? — попита Хейс.
Той закопчаваше ризата си и се готвеше да излезе от апартамента й.
— Добре. Върви. За да раздвижва крака си.
— Виждаш ли го често?
— Вчера ходихме в „Клиф Хаус“. Прекарах известно време с него — нали така ми каза?
— Да, аз настоявах. Не се оправдавай. Нещо друго?
— Тази сутрин закусихме заедно. Заведох го да си купи дрехи.
— Сигурно те харесва.
— Така мислял
— Хайде, кажи де, няма нищо.
— Да, харесва ме. Имам чувството, че съм ти кобила-примамка.
Хейс завързваше вратовръзката си. Той се обърна към Грейс и попита:
— Какво?
— Кобила примамка. Ти не знаеш какво е това, защото никога не си бил във ферма. Кобилата примамка служи за изкуствено осеменяване. Намираш някоя разгонена кобила и я завързваш пред яслата на жребеца, който не иска да оплодява по естествения начин и тя привлича вниманието му. Жребецът отваря широко ноздри и ти позволява да вземеш от него онова, което ти трябва, защото кобилата примамка не му излиза от главата.
— Каква идея — рече Хейс, застанал вече до вратата.
— Между него и мен няма нищо общо — добави Грейс.
Хейс я погледна през рамо.
— Скъпа, аз не държа да си ми вярна.
А би трябвало — нали си плащаш за това, помисли си Грейс.
Тя се приближи до прозореца. Той вървеше към колата си — с лекота, спокоен и доволен.
Но в такъв случай…
Склада за мониторен контрол върху доставките представляваше офис без прозорци и се намираше на ъгъла на Втора улица и Хауърд стрийт. Стените бяха боядисани в бяло, бюрата бяха от дъбов фурнир и Уелкъм го заболя главата. На четирите бюра имаше по един компютър, монитор и клавиатура.
Навсякъде се разнасяха заповеди — на мониторите, по телефоните. Служителите късаха лист след лист с поръчки за доставки от принтера. Взимаха разни неща от рафтовете и ги носеха в отдел „Опаковка и транспорт“, а оттам — в товарното отделение.
Целият този процес се наричаше доставки по поръчка, а мониторният контрол ръководеше всички операции. Персоналът проверяваше и съпоставяше списъците с поръчки с действителните доставки с помощта на компютрите. От време на време някой от служителите излизаше от офиса, за да се увери с очите си дали стоката е налице.