— Харпо, Гручо и Чико.
— Мани, Мои и Джек.
— Моля ви — прекъсна ги Кейтлин.
— Ти откъде си? — попита Уелкъм, сякаш изобщо не я чу.
— От Северна Оклахома.
— Колко на север?
— От най-северната част, едно градче на име Лийнапа, на североизток от Бартълсвил, точно до границата с Канзас.
— Господи, а аз съм от Кофивил.
— Сериозно? Та това е на петдесет километра. В събота вечер, когато нямаше какво да правим, отивахме там с колите.
— Да, ама аз не съм бил там — рече Уелкъм.
— Стига толкова — изкрещя Хейс. — Забравете за Майк и Айк, Ти си Канзас, а ти — Оклахома. Съгласни ли сте?
— Да — отговори Нол.
— Значи искаш да разбиеш някакъв сейф — каза Уелкъм.
— Искам да знам дали може да стане — отвърна Нол.
— Разбира се. Ще пробием вратата там, откъдето се отваря. Следиш ли мисълта ми?
— Дотук, да — отговори Нол.
Уелкъм говореше така, сякаш го бе правил и друг път.
— Ще отстраним заключващия механизъм, за да можеш да извадиш езичето.
— Откъде ги разбираш тези неща? — заинтересува се Кейтлин.
— Изучавал съм различни видове ключалки и подобни устройства във Форт Браг.
Значи американското правителство организира курсове по обири с взлом и касоразбивачество, помисли си Нол. Невероятно. Ето къде отиват парите от данъците.
— Разбирам за какво говориш — рече Нол, — но аз не знам как да го направя. Как ще пробием вратата?
— С насочен взрив — отговори Уелкъм. — Пробива достатъчно голяма дупка.
— Аха — успя само да каже Нол.
— Правил ли си го преди? — попита Кейтлин. — Това, с насочения взрив.
— Триста-четиристотин пъти.
— Какво ще кажеш, Оклахома? — обърна се тя към Нол. — Ще участваш ли?
— Ако Канзас участва.
— Струва ми се, че се споразумяхме — рече Кейтлин.
31.
— А сега, по въпроса за парите — каза Уелкъм.
Тримата с Кейтлин и Хейс се връщаха в Сан Франциско с мерцедеса.
— Нали се разбрахме за десет процента? — рече Хейс.
— Но аз нямам представа какво има в сейфа. Искам да ми дадете някаква гаранция. Не процент, а твърдо заплащане, за да не изляза с празни ръце. Двадесет и пет хиляди долара. И предплата за апартамента за шест месеца. Така ще имам време да помисля какво ще правя по-нататък, за да не се впускам прибързано в нещо, което не е за мен.
— Не мога да ти платя двадесет и пет хиляди — отговори Хейс.
— Мисля, че можеш.
Уелкъм се почувства самонадеян. Беше детинско, но искаше той да бъде човекът с отговорите, към когото да са устремени всички погледи. Не знаеше как се държат престъпниците в подобни ситуации, но предполагаше, че номерът му ще мине. Знаеше как да бъде неотстъпчив, твърдоглав и да отправя заплахи, ако се стигнеше дотам.
Странно — Хейс и Кейтлин знаеха само, че в онази къща има сейф, но нищо повече. Те имаха нужда от него, за да приготви експлозива. Трябваше им и Оклахома, за да извърши обира. Всеки знае, че богаташите наемат други хора да им вършат мръсната работа, с която те не си правят труда да си цапат ръцете. Но да даваш на друг правата върху престъплението си — това вече беше крайно разточителство.
Как ли се чувства един такъв тъп нещастник? Като се има предвид, че може да си го позволи на всичко отгоре?
— Нямам излишни двадесет и пет бона — каза Хейс.
— Трябва да ти ясно, че няма да споря с теб цяла нощ колко пари имаш. Но цената е тази — двадесет и пет хиляди.
— Плати му — намеси се твърдо Кейтлин.
— Добре — съгласи се Хейс. — Двадесет и пет хиляди.
— Веднага щом свърша работата.
— Добре.
— Нещо друго? — попита Хейс.
— Необходим ми е пластичен експлозив С-4 за насочения взрив. Не мога да вляза в железарския магазин и да си го купя. Военните доста го използват. Имам един стар боен приятел, който е сержант на взвод в Кемп Пендълтън. Той може да ми помогне. Но няма да е евтино.
— Колко?
— Около десет хиляди.
— Десет хиляди?
— Това е сериозна контрабанда. Той ще поеме голям риск. Да не мислиш, че ще го направи безплатно?
— Господи, десет хиляди! Опитай се да смъкнеш на пет. Това са прекалено много пари за един военен.
— Трябва да бъдат десет хиляди.