— Скъпи — обади се пак Кейтлин, — престани да шикалкавиш, не ти отива.
— Добре.
— Освен това ще трябва да ми дадете една от колите си, за да отида при него. Пътят е дълъг и мисля, че мерцедесът ще ме устрои напълно. В него има място да протегна крака си. Бих отишъл със самолет, но уредите на летището ще засекат пластичния взрив в багажа ми.
— Добре, давам ти колата за двадесет и четири часа.
— Благодаря ти от името на сакатия ми крак.
— Двадесет и пет хиляди плюс десет хиляди за материалите — каза Хейс, — десет процента от откраднатото и да отидеш с мерцедеса. Бива те по преговорите.
— Само знам, че имам онова, което ти трябва и колко струва то. Някой ми каза това веднъж и колкото повече се замислям, толкова по-смислено ми се струва.
Закараха Уелкъм до апартамента му. Тази сутрин той ме бе направил обичайната си разходка. Облече анцуга, обу маратонките, излезе и тръгна по Джексън стрийт. Тъкмо се готвеше да пресече Дивизадеро, когато една кола зави рязко пред него до бордюра и спря на пешеходната пътека. Беше син шевролет камаро.
— Искаш ли да пием по една бира? — попита Оклахома.
32.
— Те не са като теб и мен — рече Нол. — Те разсъждават по друг начин. Душата им е различна. Дори и когато говорят. Човек разбира думите им, но те означават нищо съвсем друго.
Двамата седяха във всекидневната на Нол пред две бири Будвайзер. Вече бяха изпили по три — за сприятеляване.
— Зомбита — каза Уелкъм. — Като в един филм, който гледах като малък. Зомбита от стратосферата.
— За нищо не стават — добави Нол. — Змии. Никога не си сигурен каква идиотщина могат да измислят. Мислиш, че си видял всичко, но те ти поднасят нещо ново. Ето, това ме плаши в сегашното им предложение. Страхувам се, че още не съм стигнал до дъното с тях.
Уелкъм се чувстваше добре тук. Сякаш беше у дома си. За пръв път се запознаваше с бивш затворник. Ала Нол съвсем не приличаше на престъпник. Изглеждаше напълно нормален. Много по-нормален от Хейс и Кейтлин.
— Парите са добри — отбеляза Уелкъм. — Стига да ги има.
— Все има нещо.
Милион и половина. Нол и Уелкъм седяха с бира в ръка и обсъждаха този въпрос.
Не можеха да го пренебрегнат току-така. Милион и половина долара, дори възможност за десет процента от плячката изискваха значително внимание:
— Какво смяташ да направиш със своя дял? — попита Нол.
— Искам да си намеря някаква работа, която няма да ме унижава. Не искам да целувам задници до края на живота си.
— Много общо казано.
— Все още не знам нищо определено. В момента нямам какво да правя и това ме тормози.
— А аз искам да се върна в родното си място — рече Нол. Опитвах се да го забравя, но не мога.
— Родното място те обсебва. Мислиш, че си скъсал връзката, но подсъзнателно непрекъснато мислиш за него.
— Аз мога да върша фермерска работа. Животът на село е хубав. Знаеш ли колко земя мога да си купя с половин милион долара в Оклахома? Повече от четири хиляди декара.
— Това са много пари — съгласи се Уелкъм. — Само да можем да ги измъкнем от тях.
— Трябва да измислим някакъв план — предложи Нол.
— Ти по-добре се пази.
— Аз имам по-добра идея. Ти ще пазиш мен, а аз — теб.
33.
На следващата вечер Хейс и Кейтлин дадоха на Уелкъм мерцедеса и десетте хиляди долара.
Уелкъм прекара нощта с Грейс. Преди да заспят, тя попита:
— Ще ми кажеш ли каква е цялата тази работа?
— Не — отговори той. — Не искам да те въвличам. Противозаконна е, но не е голямо престъпление. Само едни богати хора се забавляват и правят неща, които ги възбуждат — ето, за това става дума. Пък и имам нужда от пари.
— Не и заради мен.
— На всеки му трябват пари.
— Алчността не познава граници.
— Още не съм станал алчен.
— Какво искаш чак толкова много?
— Теб.
— Мен?!
— Ще бъдеш ли моя?
— Какво означава това?
— Знаеш какво. Да бъдеш само моя. На никого другиго.
— Моля те, не ме насилвай.
— Пак започваш. Разбираш ли сега за какво ми трябват парите?
— Как ми говориш само.
— Виждам как стоят нещата в действителност. Това е всичко.
— Не искам да пострадаш.