— Съни, още не е време за лягане.
— Какво от това?
Той я занесе на ръце до спалнята. Беше нежен, бавен и внимателен. Направо разкошен. Макар че мислеше за друго. След това я задържа в прегръдките си и дълго я милва без да откъсва очи от тялото й.
— Хубава си — рече той. — Наистина си хубава.
— Искам да доставям удоволствие.
Заспаха. Съни задряма пръв и Мери си помисли, че каквото и да го измъчва, той ще го забрави до утре, ако не и завинаги. И тя заспа.
Следващото, което чу, беше звънът на будилника.
Съни го спря. Мигновено седна на леглото и започна да се облича.
— Къде отиваш? — попита Мери.
— На работа.
— Ами!
— Боя се, че се налага.
Той обу панталона и закопча ризата си.
— Иска ми се да не ходиш.
— И на мен. Но трябва.
Съни нахлузи ботушите и каза:
— Ако тази нощ всичко мине добре, утре напускам.
— Какво толкова ще става тази нощ?
— Много.
— Но няма да е лесно, така ли?
— Хубавите неща се постигат трудно.
Значи затова беше вечерята! Съни направи всичко като за последен път. Дори оная работа в леглото. След като беше нагласил будилника да звъни.
— Ти обеща — рече Мери. — Каза, че няма да рискуваш, а сега правиш точно това.
Той не си направи труда да спори — само се наведе над леглото и се вгледа в нея.
— Да те вземат дяволите — каза Мери.
Разбра, че той се обиди и протегна ръце към него. Съни се наведе и я прегърна. Дълго я държа в обятията си. Толкова дълго, че Мери си помисли, че е променил решението си и няма да ходи никъде.
Но накрая той я целуна, пусна я и излезе от стаята.
Мина през задната врата. Тя го видя през прозореца на спалнята как отиде в гаража и излезе с един брезентов сак, метнат през рамо. Занесе го в микробуса и го сложи отзад. Качи се, двигателят запали от първия път и Съни потегли.
38.
Кейтлин носеше пистолета. Тя протегна ръце напред, и се прицели.
— Бум! — извика тя и се дръпна назад, сякаш от отката.
После пак се прицели. Бяха в беемвето, паркирано на Блайтдейл Авеню в Мил Вали и чакаха Нол с микробуса.
— Махни това нещо — рече Хейс.
Кейтлин не му обърна внимание.
— Бум!
— Някой може да го види.
Да седи в колата с насочен през прозореца хромиран пистолет 45-ти калибър!
— Никой няма да го види.
Улиците бяха тихи. Беше почти два без петнадесет. Нол трябваше да ги вземе след няколко минути.
Кейтлин пак се прицели и натисна спусъка.
— Бум!
— Не прави така. Може да гръмне.
— Не бъди толкова задръстен. Петлето не е вдигнато, дори не е зареден. Ако наистина искаш да стреляш, трябва да сложиш куршум в пълнителя, а петлето трябва да бъде дръпнато назад.
— Правила ли си го преди?
— Какво, дали съм убивала някого?
— Не, стреляла ли си?
— Не — отговори Кейтлин.
— Знаеш ли как?
— Не е много сложно.
— Но знаеш как.
— Да. Знам.
— А знаеш ли как да го заредиш?
Кейтлин натисна едно копче отстрани на пистолета и металната пачка за патрони изскочи навън. Тя я бутна навътре.
— Наместваш пачката. Дърпаш предпазителя назад — започна да обяснява тя, като му показваше. — Щом натиснеш спусъка, той зарежда един куршум в пълнителя и петлето се вдига.
Предпазителят изщрака.
— Също като във филмите — продължи Кейтлин. — Или ако вече има куршум в пълнителя, можеш да изтеглиш назад петлето с палец.
Кейтлин завря пистолета в лицето на Хейс.
— После го насочваш към някого, когото мразиш.
— Махни го.
— Натискаш спусъка и му пръсваш черепа.
— Разкарай го.
Тя бавно свали пистолета.
— Дръпнат ли е предпазителят? — попита Хейс. — Не го забравяй.
— Я какъв специалист стана изведнъж! Може би ти трябва да го застреляш.
Тя остави пистолета на седалката помежду им. Хейс го погледна, но не посегна към него.
Кейтлин отново го взе.
— Не, аз ще го направя — рече тя, опъна ръце и се прицели. — Бум!