Евън се върна и седна на леглото.
После взе телефонната слушалка от нощното шкафче. Доближи я до ухото си и натисна вилката няколко пъти. След това отиде до прозореца, вдигна щорите и видя мъглата.
Не му хареса. Той се приближи до вратата, спря и се върна при нощното шкафче. Отвори чекмеджето и извади фенерче. И револвер.
— Стой тук — каза той на Кристал.
Сега беше коренно различен. Напрегнат, нащрек. Излезе гол и заслиза по стълбите, без да вдига никакъв шум.
На Нол му се стори, че има нещо странно, след като излязоха от гората и тръгнаха по мократа трева към къщата. Кейтлин хукна напред и се приближи до предната врата. Каза на Хейс да отиде при нея. Хейс я последва и угаси фенерчето, когато стигна до там.
Нещо се е случило, помисли си Нол. Хрумна му да се обърне и да избяга начаса. Но ако го направеше, нещата съвсем щяха да излязат от контрол.
Кейтлин му каза да загаси лампата на главата си. Нол нямаше никакво желание да изпълнява заповедите й, защото сега командваше той. Но в същия миг съзря лъч от фенерче вътре в къщата.
Нол мигновено изключи лампата.
Кейтлин се прилепи до стената и се запромъква към входа. Досущ като в криминален телевизионен филм.
Хейс стоеше от другата страна на вратата. Кейтлин държеше… О, не! Пистолет! Автоматичен. Господи! Щом тя имаше оръжие, нещата вече бяха извън контрол.
Някой отключи. Валчестата дръжка изщрака и вратата се отвори. Един бял и гол като оскубано пиле мъж застана на прага.
Кейтлин допря автоматичния пистолет до ухото му и каза:
— Евън, не мърдай и без хватки от кунг-фу. Хвърли проклетия пистолет или ще гушнеш босилека.
— Я, това била Кейтлин — рече мъжът.
Който и да беше, той я познаваше.
— Пистолетът — повтори тя.
Тишина. Евън обмисляше създалото се положение.
— Кучка. Скапана смахната кучка — каза той накрая.
Нямаше съмнение, че я познава.
— Хей, какво, по дяволите, правите тук?
— Пистолетът — каза отново Кейтлин.
След няколко секунди нещо тежко тупна на дъсчения праг.
— Вземи го — заповяда Кейтлин на Хейс и той се наведе. — Да влезем вътре, а? Тук е хладничко, не мислиш ли така, Евън?
Сякаш го беше репетирала седмици наред.
Изведнъж Нол установи, че действително е било така.
Кристал Стар се ослушва известно време, но не чу нищо. Зачуди се какво ли прави Евън. Гол, с револвер в ръка.
Врата ли се отвори? Предната или задната? Тя чу някакъв глас. На Евън. После други гласове. Мъжки и женски.
Кристал тръгна пипнешком из тъмната стая към площадката на стълбището. Оттам се виждаше по-голямата част на хола. Особено ако имаше осветление.
Тя долови някакво движение. Хора влизаха през предната врата и два ярки лъча от фенерчета кръстосваха помещението. Кристал успя да различи някакъв мъж и жена край Евън. Мъжът бе насочил фенерчето си право в очите на Евън, а неговото висеше надолу.
Лицето на Евън беше бяло. Лъчът на другото фенерче осветяваше дрипавия килим. Всичко останало имаше неясни очертания.
— Влизай, Ралф — извика жената. — Не се срамувай.
Ралф явно не помръдна.
— Ралф, нима не знаещ? Затънал си до гушата, момче.
Това порази Кристал. Какви шантави думи! Ралф беше още навън.
— Не можеш да спреш всичко това — каза жената. — Разкарай се, ако искаш. Но няма да постигнеш нищо. Няма да ни попречиш. Ти си в играта. Ние влязохме и ти ще влезеш.
Непознатата каза на другия мъж, който беше с нея, да вземе фенерчето на Евън и онзи го стори. Даде и го и тя го насочи към лицето на Евън. Сега вече Ралф застана на прага.
— Ралф, запознай се с Евън — каза жената. — Евън, това е Ралф.
Тя премести лъча на фенерчето към Ралф и Кристал зърна за миг един човек, който с изключение на лампата на главата, приличаше на електротехник.
— Ралф — продължи жената, — това няма нищо общо с теб. Предлагам да слезеш долу и да си свършиш бързо работата, защото няма да оставаме за вечеря.
— Евън, предполагам, че няма да ми кажеш комбинацията на сейфа — каза Ралф.
Евън се поколеба какво да му отговори и накрая рече:
— Заври си го отзад, Ралф.
— Проклети задници — каза Ралф, но включи лампата на главата си и се огледа.
Видя вратата на кухнята и излезе.