Рурк се обръщаше и облягаше на стената.
— Можем да се споразумеем — предложи той.
— Обърни се — заповяда му Кейтлин и насочи пистолета към него.
— Мислите, че няма връщане назад — продължи Рурк, — но не е така. Засега има само няколко счупени прозореца. Голяма работа. Нали няма кръв.
— Обърни се.
— Не — намеси се настоятелно Хейс. — Застреляй го така.
— Банално, изтъркано…
— Продължавай да говориш — каза Рурк.
— Застреляй го — повтори Хейс. — Трябва да изглежда така, сякаш е бил изненадан. Слиза долу и се натъква на крадец. Ако го застреляш в гръб, застанал срещу стената, ще бъде подозрително.
Рурк схвана бързо, докато Кейтлин още разсъждаваше. Обърна се към стената, прегъна колене и клекна. Обви ръце около главата си и я скри между краката си.
— Така ли? — попита той. — Хайде, стреляй. Виж колко е убедително.
Долу в мазето Нол удряше с чук върху стоманата.
— По дяволите — рече Кейтлин. — Всичко се обърка. Исках да бъде точно.
Шумът долу спря.
— За да не изглежда подозрително, трябваше да го застреляш още на външната врата. Тогава щеше да бъде идеално.
— Добра идея — обади се Рурк, както беше свит. — Защо не опиташ сега? Или ще ме завлечете до външната врата? Идиоти!
В този миг Кейтлин изгуби контрол.
— Ами, това ще ти бъде краят. Изобщо не ми пука — изпищя изведнъж тя. — Ще те убия.
— Добре.
— Убий този мръсник, нали затова дойдохме!
Тя тръгна към Рурк.
— Не от толкова близо — спря я Хейс. — Раната ще бъде обгоряла, а това е съмнително.
— Да вървят по дяволите, хич не ми дреме.
Кейтлин се спря на няколко крачки от Рурк. Протегна дясната си ръка и насочи пистолета към главата му.
На Хейс му се стори, че цялата къща затаи дъх. Или само неговото сърце като че ли спря да бие в очакване.
— Готов ли си да умреш? — попита Кейтлин.
Пръстът й натисна спусъка.
Нищо.
Тя отново го натисна. Хейс освети пистолета с фенерчето и видя, че мускулите на китката й са опънати.
Пак нищо.
— Предпазителят, чучело такова — викна той.
Изведнъж Рурк скочи на крака. Погледна ги още веднъж. Кейтлин протягаше палеца си близо до предпазителя, а Хейс посягаше със свободната си ръка към затъкнатия в колана му револвер. Рурк ритна ръката на Кейтлин и пистолетът й отскочи някъде в мрака.
Прозорецът беше на четири-пет крачки от Рурк. Беше счупен, но големите късове стъкло още бяха забити в рамката.
Хейс извади револвера.
Рурк закри лицето си с ръце и скочи през прозореца, Кейтлин търсеше автоматичния си пистолет. Хейс стреля, но Евън се шмугна през счупеното стъкло и изчезна.
Хейс натискаше спусъка и стреляше като обезумял. Изстрелите бяха оглушително силни и отекваха из цялата къща. Накрая той хвърли празните пълнители и изтича до прозореца.
Рурк се бе подхлъзнал и за миг Хейс помисли, че лежи долу. Но Евън се изправи на крака и побегна. Голият му задник се скри в мъглата. Кейтлин се приближи до Хейс и стреля няколко пъти навън.
Тупкането на босите крака на Рурк постепенно заглъхна.
— Страхотно — рече Хейс. — Върховно.
— Млъкни.
— Здравата загазихме.
Хейс не беше изпаднал в истерия, но му се стори, че може би трябва да го направи. Замисли се за Рурк, спомни си разни дребни случки от миналото, как Рурк бе реагирал на определени ситуации — цял един водопад от спомени.
— Млъкни, не искам да те слушам.
Рурк можеше да бъде хладнокръвен негодник. Беше в състояние да ти пререже гърлото. Хейс знаеше това много добре, но досега то не му се бе струвало от съдбоносно значение.
— Сега вече ще имаме големи неприятности — каза той.
— Млъкни или ще те убия — рече Кейтлин. — Няма да ми мигне окото.
Нол застана на прага на кухнята с метнат през рамо сак. Лампата на главата му освети ъглите и пода. Търсеше Рурк.
— Той не е тук — каза Хейс. — Избяга.
— Къде, навън ли? — попита Нол и видя, че мъглата влиза през прозореца. — Никога няма да го намерим.
— Благодаря за информацията — отговори Кейтлин и пъхна пистолета в джоба на анцуга си. — Високо я оценявам.
— Знае ли някой защо стоим тук? — попита Хейс. — Чакаме да дойдат и да ни хванат ли?