Мери се прибра в пет часа. Нол смени ризата си и се качи в микробуса. Каза й, че ще се върне в осем.
На площад „Жирардели“ имаше скъпи пазарни центрове. Намираше се непосредствено до залива на Сан Франциско, на улица „Пауъл“, под спирката на въжената линия — рая за туристите. Нол застана до фонтана и средата на площада. „Жирардели“ го изнервяше заради блясъка си. Мъже и жени се разхождаха по плочките на вътрешния двор и се мотаеха по коридорите на триетажните магазини, като вървяха с небрежната походка на хора с пари в джоба и в кредитната карта.
От горните етажи се разнесе весела инструментална версия на „Елхови лес“. Соло на китара. Нол съзнаваше много добре, че мястото му не е тук. Беше облечен с фланелена риза и войнишки ботуши с метални плочки отпред.
Вглеждаше се в лицата на минувачите в очакване да види Хари, който търси крадец.
Забеляза мъж и жена от другата страна на фонтана: Бяха около тридесетгодишни: той — може би няколко години по-голям от нея. И двамата бяха руси, свежи и привлекателни — така би изглеждал всеки, който може да си позволи всичко. Страхотни прически, безупречна кожа, съвършени зъби. Той беше със сив панталон, обувки от „Гучи“ и червен пуловер, който сигурно беше от кашмир. Тя се бе загърнала с дълго манто от чортова кожа. На врата й беше завързан скъп шал, а на китките й блестяха гривни с диаманти.
Открояваха се от всички останали, нахакани и лекомислени, сякаш се смееха на някаква своя шега. Приличаха на двойка самодоволни кукли. Нол изобщо не можеше да ги свърже с телефонното обаждане. Бяха толкова различни от неговия свят, като пришълци от друга галактика.
Минаха пет минути. Нол започна да се чувства глупаво, наистина тъпо, като стоеше така и чакаше някой да му плати петстотин долара, за да си побъбрят.
Богатите младоци го наблюдаваха. Това никак не му се нравеше.
Нол се чувстваше потиснат тук. Ядосваше се, че си е пропилял времето, парите за паркинга, бензина и таксата за минаване по моста. Онези продължаваха да го гледат. Нол се вторачи в червените плочки на площада и когато вдигна глава, видя, че двамата вървяха към него — той отпред, а тя на една крачка зад него. Спряха точно пред Нол.
— Ти трябва да си Ралф — рече мъжът и Нол разпозна гласа по телефона.
— Може би.
— Да. Търся Ралф Артис Нол, роден през 1949 година в Сапулпа, Оклахома, който живее на авеню „Холман“ в Сан Пабло. Ти ли си?
— Продължавай да говориш. Ти ми се обади.
— Ралф, ще говоря без заобиколки. Искаме да извършим няколко кражби с взлом.
— Но аз не ви познавам и изобщо не знам за какво става дума.
— Аз съм Хари, а тя е Кони. Да кажем, че търсим човек с препоръки. Две присъди за притежаване на откраднати вещи, една за кражба с взлом, излежал четири години от възможни шест. В затвора „Вакавил“, нали? Мисля, че това ни е достатъчно.
Проучил бе досието на Нол. Не го познаваше по физиономия и не знаеше, че никой не го нарича Ралф, но знаеше биографията му.
— За какво?
Нол се ядоса, че някакъв непознат на улицата знае, че е лежал в затвора.
— Имаме си причини — отговори Хари.
— За развлечение — добави Кони.
— Аз изчезвам — рече Нол.
— Ще спечелиш много пари — каза Хари.
Това подсети Нол.
— Между другото, нали каза, че ще ми платиш пет стотачки?
Нол не очакваше, че ще получи парите. Искаше обаче да разберат, че не е забравил.
Хари му се усмихна леко, бръкна в джоба на панталона си и извади тънка пачка зелени банкноти. Сложи парите в ръката на Нол.
Допирът до тях беше приятен. Нол им хвърли един поглед, сетне бързо ги пъхна в джоба си.
— Това е за половин час — рече Хари.
— Достатъчно е — отговори Нол. — Искате ли да отидем на по-закътано място?
Чувстваше се като гол така, край фонтана на площад „Жирардели“, на приказка за престъпления.
— Защо? — попита Хари. — Следят ли те?
— Не. Не съм нарушавал закона, откакто излязох от затвора преди година.
— Никой не ни следи. Никой не знае какво сме намислили.
— Ние сме изгарящи от нетърпение аматьори — обясни Кони.
В нея имаше някакво самодоволство и припряност, които объркваха Нол. Цялата сияеше.
— Добре — съгласи се той. — Кражба с взлом, а? Само една ли? Говоря теоретично, разбира се.