Изведнъж на Джералд му стана ясно, че те имат не три, а четири коли. И че вече са заминали.
Разстрои се. Беше изпълнил заповедта на мистър Рурк и дойде тук, колкото можа по-бързо. Но хората, които трябваше да са в къщата, бяха отпътували като че ли нарочно, от злоба към него.
Реши да си го изкара на един от автомобилите. Отиде до беемвето и строши прозорците му с гаечния ключ. Издраска боята, дори смачка с ритници вратите. Металът се огъна. На задната седалка имаше куфари. Той ги извади, разкъса ги и разхвърля дрехите наоколо.
Останаха лендроувъра и мерцедеса. Сега обаче Джералд се почувства като пълен глупак. Винаги ставаше така, щом изгубеше самообладание. Беемвето се бе превърнало в развалина.
Джералд се върна при исузуто си и зачака. Зачуди се дали мистър Рурк ще разбере, че вината не е негова. Реши да чака цял ден. Човекът поне трябваше да оцени усилията му.
Пътуването от Сан Рафаел до Тибурон им отне повече от час. Оказа се, че е станала злополука. Огромен камион бе блъснал едно порше 911 отзад. По пътя бяха разпилени изкривени парчета метал, хром и стъкла. Пожарникарите измиваха кръвта и бензина от асфалта.
Точно сега това не беше гледката, която Хейс би искал да види.
Той натисна газта, щом излязоха на булевард Тибурон и се отправиха нагоре по Алтамонте Драйв. Мъчеше се да си внуши, че Рурк още му е съдружник и приятел. Бяха отишли твърде далеч, но щяха да изгладят нещата. Ще вземе пари назаем, ще намалят разходите, ще се ограничат няколко години.
Ще обясни всичко на Рурк. Как е започнала работата с Кейтлин, как са въвлекли Нол. Рурк я познаваше, щеше да разбере. Хейс можеше и да я остави. В знак на добронамереност.
Тази идея му хареса. Ще говори с Рурк, ще го накара да разбере. Ще започне отначало. Да, ще сложи край на неприятностите си след дългата кошмарна нощ.
Точно така. Почувства се по-добре.
Сетне, когато зави в алеята за коли пред къщата си, Хейс видя отпред великана с дръпнатите очи, който стоеше до едно бяло исузу, паркирано в края на задънената улица. Жълтия изглеждаше непоклатим и невъзмутим като фигура от великденските острови. Впери очи в Хейс и проследи с поглед шевролета.
Хейс спря на паркинга и видя, че нещо като земетресение или торнадо е съсипало беемвето: Гумите му бяха спукани, а вратите — огънати. Някакъв гигантски нокът бе издълбал дълбоки резки по цялата кола. Прозорците бяха строшени, а дрехите им — разпилени навън.
Хейс паркира шевролета и излезе от него. Погледна назад към исузуто. Фигурата от Великденските острови още го наблюдаваше. Само че сега се подхилваше. И Хейс разбра, че е сгрешил, че неприятностите му съвсем не са отминали, а едва сега започват.
45.
Уелкъм правеше обичайната си разходка. Тази сутрин вървя чак до подножието на хълма и пристанището за яхти на булевард Марина. После нагоре — най-трудната част от прехода.
Тръгна по Уебстър стрийт, която отиваше право нагоре по високите склонове на Пасифик Хайтс. Зад гърба му беше заливът — голям и син.
Уелкъм не поглеждаше назад. Беше се съсредоточил върху височината пред себе си, учуден, че в града има бетонни стълби вместо плочник. Виждал беше не толкова стръмни планински склонове.
Продължи да се изкачва. Усещаше тъпа, но поносима болка в крака. Напрягаше сетни сили. Когато стигна до върха, целият беше облян в пот. Чувстваше се добре, че се движи и тялото му се изпотява. Беше отново здрав.
До апартамента му оставаха само още няколко пресечки. Тук беше по-лесно и той се поразхлади. Когато в десет и пет влезе в сградата, Грейс беше в коридора.
— Хейс се обажда. И в моя, и в твоя апартамент.
— Е, и?
— Иска да отидеш в Тибурон.
Интересно, помисли си Уелкъм. За какво ли съм му притрябвал?
— Твърди, че всички искат да го убият — добави Грейс.
Наистина интересно!
— Спомена ли кой по-точно?
— Не, пък и аз не попитах.
— Хейс Шемета. Защо някой ще иска да го убива? Освен по принцип.
— Не ми каза. Но действително беше развълнуван, не се преструваше.
— Нали не му каза за Съни?
— Защо да го правя?
Телефонът звънеше. Уелкъм си помисли, че ако е Хейс, ще го накара да почака.
— Може да си навлечеш огромни неприятности, ако му кажеш, че аз и Съни сме близки. Сега работата е сериозна. Може да изложиш на опасност живота и на някои други хора.