Мистър Рурк искаше да знае дали се намират в къщата. Джералд отговори, че са навън.
— Взехте ли онова, което исках? — попита Рурк.
— Не, сър, не сме.
— Върнете се и го вземете.
— Честно казано, много ми е неприятно, но мисля, че това няма да стане.
Рурк заповяда на Джералд да го чака и затвори.
— Иска да го чакам — каза Джералд.
— Там, до колата ти, не идвай по-наблизо.
— Добре.
— Каза ли ти да опиташ пак?
— Да. Някои хора нямат представа за какво става дума. Плащат ти, искат да им свършиш работата и не търпят никакви възражения. Или ще го направиш, или живота. Разбираш ли какво имам предвид?
— И още как — отговори Уелкъм. — Ако мислиш, че това е неприятно, опитай в армията на Съединените щати.
Хейс и Кейтлин излязоха предпазливо от спалнята, качиха се по стълбите и излязоха навън. Взеха автомата узи и пистолета и се почувстваха малко по-смели.
Минаха през разбитата врата и намериха Уелкъм. На задънената уличка грамадната канара се навеждаше над някакъв мускулест мъжага и го разтърсваше за яката на ризата. Онзи беше проснат на настилката като труп.
— Какво става тук? — попита Хейс.
— Нищо — отговори Уелкъм. — Всичко свърши.
— Нима? — зачуди се Кейтлин. — Ей така?
— Те размислиха.
— Аха — рече Хейс.
Той се опитваше да свикне с мисълта, че всичко е свършило, че може да премине от ужаса към безопасността, от сигурната смърт към облекчението ей така, само с едно изщракване на пръстите.
Така е. Като имаш нюх към таланта и подбираш най-подходящите хора за екипа си. Всичко е възможно.
Бяха свободни. Какво можеше да направи Рурк — да наеме други главорези ли? Нека да опита. Този път наистина всичко свърши.
Край.
В този миг красивият стар форд мустанг на Рурк изрева на върха на хълма. Докато Евън сменяше скоростите, двигателят издаде гърлено боботене, ръмжене, звук на истинска спортна кола, който липсва на съвременните автомобили.
Рурк намали, когато стигна до Джералд и проснатия на земята Хармън, но не спря. Завъртя волана рязко надясно и засили колата нагоре по алеята.
48.
Нол отиде до Санта Крус с микробуса. Мери и Рой го следваха с шевролета.
Той непрекъснато поглеждаше в огледалото за обратно виждане, за да се увери, че те са зад него и не ги е изпуснал от очи случайно или поради някаква друга причина. Преди Санта Крус видя табела за бунгала под наем. Нае едно за седмица, напълно обзаведено, с две спални, кабелна телевизия, близо до плажа. Всичко за четиридесет и пет долара. Искаше да направи нещо хубаво за Мери и Рой.
Беше в стаята и докато се бръснеше, гледаше обедните новини от Сан Франциско. След няколко минути щеше да се отправи към крайбрежието. Мери вадеше дрехите от куфарите и ги нареждаше в гардероба. Мълчеше. Откакто й се бе обадил по телефона да тръгва, тя беше проронила около двадесетина думи. Нол можеше да ги преброи.
По четвърти канал започнаха да дават реклами и той превключи на седми. Не следеше редовно новините, но предполагаше, че вече ще съобщят нещо по телевизията или по радиото. Особено от Сан Франциско — там обичаха необикновените и сензационни вести. Трима бандити убийци откраднали скъпоценни камъни от една селска ферма в Марин, гол мъж се хвърлил през прозореца, за да спаси живота си — история точно за новинарите.
Нол завъртя копчето на радиото. Нито дума.
Мери затвори чекмеджето с повече сила, отколкото беше необходимо и каза:
— Между другото, синът ни е на пет години. През есента трябва да тръгне на предучилищна детска градина. Или си забравил?
— Знам на колко години е — отговори Нол. — Ще пообиколим, ще намерим някой хубав град извън този щат, където имат добра образователна система. Ще си купим малка къща и ще го запишем.
— Малка къща, а?
— Добре де, голяма, щом искаш.
Нол си облече чиста риза. Погледна косата си. Отиваше да върши работа и трябваше да изглежда добре.
Рой разбра, че баща му ще излиза и грабна маратонките си, но Нол му каза, че този път няма да го вземе със себе си.
— Значи голяма къща — каза Мери. — Каквато си поискаме. Ей така. Без да мислим за парите.
— Точно така — отговори Нол. — Вече няма да мислим за пари.
49.
Рурк натисна рязко спирачката, щом стигна до върха на хълма и излезе от колата си. Изглеждаше адски зле — навсякъде имаше шевове и превързани окървавени рани. Кейтлин насочи автомата към него и каза: