— Какво?
Той я хвана за ръцете. Грейс го погледна в очите. Известно време стояха така. Тюлените не спираха да кряскат.
— Какво ще кажеш, а? — попита тя накрая.
56.
Нол започна да звъни на Уелкъм в седем часа сутринта. Чу шума от включването на деривата. Някой подслушваше от друг телефон в къщата. Но нямаше значение. Никой не отговори нито в неговия апартамент, нито в този на Грейс.
Нол звънеше на всеки десет-петнадесет минути. Около осем часа Рурк се пошегува колко смешно би станало, ако съдружникът на Нол е офейкал със скъпоценните камъни. В девет часа Рурк се поправи — съвсем нямаше да е смешно. Той напомни на Нол, че животът му зависи от камъните.
Нол се опита отново да се свърже с Уелкъм или Грейс. Погледна часовника си — девет и четиринадесет минути. Секундарната стрелка обикаляше циферблата, а телефонът звънеше ли звънеше.
57.
След като тръгнаха от „Клиф Хаус“, Грейс и Уелкъм наеха стая в един мотел на Ломбард стрийт. По нейна молба. Не искала да прекара още една нощ в апартамента на Хейс. А Уелкъм беше готов да отиде навсякъде с нея.
Не си го казаха, но беше ясно. В разстояние на няколко часа — а може би само на няколко удара на сърцето — Грейс бе преминала от колебанието до твърдата решителност. Сега беше с него, щеше винаги да бъде с него. Дори Уелкъм усети това.
Събудиха се рано и закусиха в кафенето на мотела. Уелкъм взе справочника от касиера. Търсеше магазин за детски играчки.
В девет часа двамата бяха пред „Серамонте“ — голям универсален магазин. Уелкъм отиде на етажа за играчки, при радиоуправляемите самолети и автомобили. Според рекламата в справочника тук имаше най-богатият избор по цялото крайбрежие.
Уелкъм беше първият посетител. Продавачът му отдели много време, показа му стоката.
Уелкъм нямаше представа, че съществуват такива играчки — имаха си всичко, досущ като истински самолети, само за неколкостотин долара.
Всички се управляваха от радиопредавател, голям колкото книга с твърди корици. Имаха лостчета, копчета и телескопични антени. Приемащите устройства в самолетчетата задействаха малки електромотори и контролни уреди. Бяха с размерите на пакет цигари.
На широко пространство човек можеше да управлява осем-десет самолетчета едновременно. На антената на всяко се закачаха флагчета с различен цвят, за да не се намесваш във вече използваните честоти. В противен случай, придвижиш ли самолетчето си да речем наляво, придвижваш и нечие друго самолетче.
Уелкъм се замисли върху това. Един предавател, една честота, две самолетчета.
Той разпита предимно за радиоуправлението. Каза какво иска и продавачът го смъкна от рафта.
На излизане Уелкъм мина покрай една стена, отрупана с оръжия играчки. Някои изглеждаха съвсем като истински и той трябваше да ги докосне и да ги вземе в ръка, за да се увери, че са пластмасови.
Избра една пушка с две къси цеви и я занесе на касата. Зачуди се какво ли би казал Нол за тази пластмасова играчка. Но нямаше друга възможност. Не притежаваха разрешително за носене на оръжие и не можеха да чакат, докато ги проверят, затова се налагаше да направи компромис.
Грейс се прибра в апартамента си да вземе багажа. Уелкъм се качи в своя. Телефонът звънеше. Нол.
— Най-после — каза той. — Цяла сутрин те търся.
— Нямаше ме.
— Искам камъните. Ще ги продаваме.
— Добре.
— Само че възникнаха някои непредвидени обстоятелства.
— Има ли някой при теб?
— Да.
— Подслушва ли?
— Мисля, че не. Слушай. Хората, които ще купуват, искат да видят стоката. Трябва да уредим среща. У теб ли са?
— Още не.
— Добре, чудесно — каза сърдечно Нол.
— Най-късно до обяд, така ли?
— Така искат.
— Предполагам, че ще дойда. Рурк с теб ли е?
— Да.
— Кажи му да изпрати човек пред „Пери“ на Юниън стрийт в Сан Франциско, в дванадесет и половина.
Уелкъм го чу да предава думите му на Рурк.
По телефона Нол рече:
— Ще търсиш един дебел ориенталец с фотоапарат Полароид.
— По дяволите — изруга Уелкъм. — Надявах се, че ще изпрати мен. Но той знае, че съм зает. Добре, ще се оправя някак.
— Да, новата ти работа. Каква изненада!