Ивлин и Джули се запознаха като учителки в гимназията. Отначало тя само наблюдаваше Джули. Момичето беше високо, слабо, с красива руса коса, овладяваше учениците с лекота и ги обичаше. В учителската стая мъжете се надпреварваха да седнат до нея по време на обедната почивка. Ивлин веднага си помисли за Теди. Той трябваше да е точно с такова момиче — да обича децата, сериозна, с добро сърце.
Няколко седмици по-късно събра кураж и я заговори. Цялата потръпваше от нерви, сякаш бе хлътнала. Научи, че Джули се е преместила от Орегон преди няколко месеца и познава малко хора в града. Беше най-голяма от четири деца. Родителите й бяха преподаватели, установили се в черешова ферма през петдесетте.
Ивлин сподели плановете си с най-добрата си приятелка. Рут Дайкема преподаваше алгебра на осмокласниците и винаги говореше открито.
— Внимавай — предупреди я тя. — Сватовничеството понякога се отразява зле на момичето.
Ивлин се опита да не вижда обида в тези думи и да не се пита дали предупреждението на приятелката й е свързано с непрокопсания й син. А от това, че Рути беше много близка със собствения си син, я заболя още повече.
Всъщност Ивлин мислеше доброто на Джули. По онова време, ако жената не беше омъжена до средата на двайсетте, бе малко вероятно да се омъжи. Джули беше на двайсет и три.
— Заповядай на малко парти, което ще организирам следващата седмица — покани я Ивлин по време на обедната почивка на следващия ден. Щеше да ги запознае там. Знаеше, че човек не може да насилва тези неща, но поне можеше малко да ги побутне в желаната посока.
В нощта преди партито, Ивлин не можа да спи и обмисляше кой е най-подходящият начин да ги накара да си поговорят. Ако Теди усетеше, че е замислила нещо, щеше да откаже да участва в заговора. За нейна изненада и огромно удоволствие, те се намериха на верандата още с пристигането. Когато тя отвори вратата, двамата бяха застанали пред нея. Теди грееше по начин, който не беше виждала от цяла вечност.
Започнаха да излизат и след шест месеца се сгодиха. Понякога Ивлин се питаше дали Теди е разказал на Джули за миналото си и ако не е, дали трябва тя да го стори. Накрая реши да не се тревожи. Джули, изглежда, го беше променила. По всичко личеше, че той е от мъжете, които съзряват късно. Обзе я облекчение, когато си представи, че с течение на времето Теди ще стане същият като баща си. Родиха се момичетата и тя реши, че това е краят на историята. Наистина нямаше нужда да се притеснява повече. Трябваше обаче да се сети, че човек никога не може да предвиди какво следва.
По-голямата й внучка, Мелъди, първа й каза новината, че той ги е изоставил. Случи се миналата пролет.
— Татко замина за Нейпълс по работа и там се е влюбил — заяви простичко тя, когато Ивлин се отби у тях с лалета от градината и завари снаха си разплакана на масата в кухнята.
Погали Джули по косата и наля две чаши бренди. Никога не пиеше през деня, но случаят беше спешен. Увери Джули, че Теди е допуснал глупава грешка, но скоро ще съжали и със сигурност ще се покае.
— Той се обади и каза, че ще остане известно време във Флорида — обясни замаяна Джули. — Каза, че никоя друга жена не го е карала да се чувства по този начин. Когато го попитах какво иска да каже, той отвърна, че с нея се чувствал като мъж. Бил свободен. Стори ми се толкова развълнуван. Стори ми се, че очаква да се зарадвам.
— Побъркал се е — заяви Ивлин.
Същия ден им приготви вечеря и остана, докато момичетата си легнаха.
— Утре сутринта ще позвъни, за да се извини. Сигурна съм — рече тя. Запита се дали не е започнал да пие отново. Имаше желание да се извини заради него, да падне на колене и да помоли Джули да му прости, макар да знаеше, че няма смисъл.
Когато се прибра у дома и разказа на Джералд, той каза само: