— Усетих, че нещо се е променило — призна той. — Помислих, че си бременна.
След тези думи отпусна глава на ръцете си и Делфин усети тежестта на престъплението, което вършеше.
— Прости ми — прошепна като глупачка. — Моля те.
Последва ужасен час, може би най-кошмарният в живота й.
Анри не попита абсолютно нищо. Не я помоли да размисли. Просто седеше на стола и плачеше. Най-сетне Делфин го целуна по косата и излезе.
Щом усети свежия въздух навън, я обзе радост. Обърна се и се усмихна на стареца, с когото се размина. Никога не беше изпитвала толкова силни, толкова завладяващи чувства. Сигурно това беше грозен егоизъм, непростим, но неописуемо сладък. Пи Джей я чакаше в брасерито. Когато тя го поздрави, той я сграбчи, завъртя я във въздуха и рече:
— Наистина ще го направим.
— Наистина!
Пусна я на земята и за момент й се стори, че той пропада. Отпусна се на колене и извади пръстен от джоба на ризата си.
— Беше на мама — рече. — Ще се омъжиш ли за мен?
Тя прошепна „да“ и се прегърнаха. Когато Пи Джей плъзна пръстена на ръката й, той иззвъня в семплата златна халка — напомняне, че цялата тази работа е малко нелепа. Как бе възможно да е тук, да обещава да се омъжи за него, след като вече бе омъжена?
Пропъди тази мисъл.
— Да не би да носиш годежния пръстен на майка си навсякъде, в случай че ти се прииска да предложиш брак на някоя? — попита тя.
— Не — отвърна той. — Позвъних на приятел в Ню Йорк и го помолих да ми го изпрати още миналия уикенд.
— Миналия уикенд ли? Но аз не се бях съгласила да дойда с теб миналия уикенд.
Той се ухили.
— Аз обаче много се надявах да се съгласиш.
На следващата вечер отпътуваха за „Джей Еф Кей“ и тя усети как гърдите й се изпълват с дива тръпка. „Ще се омъжа за този красив, великолепен мъж — мислеше си, докато го гледаше. — Започвам нов живот.“ Нямаше търпение да сподели новината с някого, с човек, който я обичаше и щеше да бъде щастлив. Колкото и да беше странно, си помисли за Анри.
Значи трябваше да поиска развод. Знаеше, че това ще го съсипе. Притесни се за черните настроения, в които изпадаше. Той не можеше да се овладее и просто потъваше. Прииска й се да го прегърне, да го утеши. Но това вече не беше нейна работа.
2012 г.
След като остави Тоби и Джеф в хотела, на Кейт й се прииска да има още някоя задача, която да свърши, за да не мисли за пръстена. Само че нямаше какво, освен да се прибере у дома и да продължи да търси.
Завари зет си Джош да рита с момчетата в задния двор.
— Е? — попита той. — Как го приеха?
— Още не съм им казала — отвърна тя, малко подразнена от любопитството му.
През мрежестата врата чу Дан да пее Марвин Гей, докато миеше чиниите от закуската. Баща й беше невероятен готвач, докато бяха малки. Работата му даваше най-голяма свобода, затова си беше вкъщи с тях по-често от майка им и обикновено им приготвяше вечеря. Сега Кейт готвеше, а Дан вдигаше масата и чистеше. Опитваха се да създадат партньорство на базата на равноправие, въпреки че родителските грижи я караха да разбере колко е трудно. Когато обличаше Ейва, Дан, без да се замисля, й обуваше два различни чорапа. Когато й миеше косата, използваше четиринайсет пъти повече шампоан от необходимото.
Въпреки това Кейт не можеше да си представи как ще се справи без него. Имаше две приятелки в Бруклин, които бяха решили да имат деца без партньори — едната щеше да осинови, а другата се беше спряла на донор на сперма. Кейт никога не би се престрашила.
Влезе в кухнята.
— Казвай? — погледна я той с надежда.
— Не им казах.
— Добре. Това е добре. Тъкмо ще имаме повече време.
Тя сви рамене.
— Просто не разбирам как е възможно пръстенът да изчезне просто така. Нали не мислиш, че съм го скрила, без да се замисля? Нещо подсъзнателно?
Дан се разсмя.
— Нали не си?
— Наистина не съм! Знаеш какво е отношението ми към диамантите.
— Да, и има защо.
— Благодаря ти. — Тя сниши глас: — Мислиш ли, че някое от децата го е взело?
— Оливия ли? — попита той.
— За нея си мислех. Как ще се справим с тази работа?
— Ако е у нея, сигурно вече се разкъсва от чувство за вина и по някое време ще го върне.