— Не съм много развълнувана, защото няма булка — обади се Оливия. — Искам да видя принцеса!
Мей я погали по рамото.
— Миналия април станахме в четири сутринта, за да гледаме кралската сватба по телевизията. Направих кифлички с бита сметана и гледахме с огромно удоволствие. На Оливия много й хареса. Съсипа всички бъдещи сватби.
— Ти майтапиш ли се? — отвърна Кейт.
— Беше велик ден. Веднъж в живота. Не помниш ли, когато станахме рано, за да гледаме как Даяна върви към олтара? Не помниш ли колко развълнувани бяхме?
— Бях на пет. Както и да е, виж къде съм сега.
Мей продължи:
— Оливия е луда по Кейт Мидълтън.
Сякаш за да подчертае думите на майка си. Оливия заговори:
— Има си кученце, което се казва Лупо — изтърси, без да откъсва очи от телевизора.
Мей грейна, сякаш това бяха най-ценните думи, които някое дете беше изричало.
— Рисува я в училище, докато другите рисуват мечки или разни подобни.
Кейт се намръщи.
— Тази работа ми се струва опасна и вредна.
— Кейт, просто се опитвам да водя нормален разговор с теб. Трябва ли винаги да правиш неприятни забележки?
Мей притежаваше невероятната способност да помни дати и да е в течение на онова, което става в поп културата. Не беше изненада, че докато предишния април Кейт мислеше за арабската пролет, Мей бе мислила за принцеса в сватбена рокля. Сестра й не беше лош човек и съвсем не беше глупава. Просто вярваше, както много други хора, че животът е достатъчно труден и няма нужда да се обременяваш с нещастието на непознати. Представите им за успех бяха коренно различни. За Мей успехът се измерваше с онова, което човек може да натрупа през живота си, а не на колко хора си помогнал.
Когато видя по новините кадри от сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън, Кейт забеляза, че минават с автомобил по улиците на Лондон без кортеж, че са поканили на сватбата си собственика на местния пъб и пощальона. Всичко бе така изпипано, че да не дразни безработните маси или онези, които нямаха достатъчно храна, за да се почувстват и те радостни и доволни. Когато хората страдаха, правителствата им осигуряваха сватби или война, за да ги разсеят, а понякога и двете.
Кейт беше прочела, че еднополовите сватби ще донесат триста милиона долара на щата Ню Йорк през следващите три години. Това я караше да се пита дали вземането на такова решение в този конкретен момент няма общо с парите. Попита баща си, но той каза, че е малко крайно, както казваше за всички нейни идеи. Въпреки това подчерта, че я уважава, задето подлага всичко на съмнение. Мей приемаше всичко за чиста монета и за него това бе недостатък. Беше много важно да се търси истината, въпреки че човек рядко попадаше на нея.
Години наред бе редактор на колонката с писмата в „Стар Леджър“. Макар да бе крайно неетично, понякога, когато се запалеше по някой въпрос, той пишеше писма под фалшиво име и ги публикуваше. Беше искал да стане редактор на страницата за мнения и по някое време разбра, че едва ли ще се добере до мечтата си.
Миналата година, след повече от три десетилетия във вестника, бе освободен напълно безцеремонно — предложиха му „компенсация“, за да смекчат удара. Съпругата му изгуби работата си от раз, тъй като раждането на интернет означаваше смърт за библиотеката в нюзрума, която тя държеше и която, колкото и иронично да звучеше, бе наричана „моргата“. Сега прекарваха дните си у дома, решаваха кръстословици и от време на време си търсеха работа, макар да знаеха, че в тази криза и на тяхната възраст няма да се получи. От друга страна, бяха твърде млади, за да се пенсионират.
— Говорила ли си с татко напоследък? — попита Кейт.
— Да, видяхме ги миналия уикенд — отвърна Мей.
— Как ти се стори?
Мей сви рамене.
— Татко си е татко.
След няколко минути Кейт се качи на горния етаж. Бодна я чувство на вина, когато влезе в стаята на Ейва. Розовият сак на племенницата й беше отворен на пода. Кейт погледна през рамо, преди да претърси всеки малък сатенен джоб, но така и не намери пръстена.
1988 г.
Диагностично проучване разкри, че жените приемат годежа като „начало“ на сватбения процес, а диамантеният пръстен е „част“ от този процес. Тъкмо затова цената на диамантения пръстен се съревновава с всички други разходи, свързани с брачната церемония и останалата подготовка на дома. Следователно жените често упражняват натиск за спад в цената на годежния диамантен пръстен.