Кейт си каза, че това интересно, но Габриела, изглежда, се притесни от дрънканиците на дъщеря си.
— Булката защо не дойде? — попита тя, за да смени темата. — Кой ще й прави косата?
— Няма булка — уточни Кейт. — Двама младоженци.
— Аха — отвърна Габриела, докато се опитваше да осмисли чутото. Изглежда, търсеше подходящите думи и най-сетне ги намери: — Къде са се регистрирали?
— „Крейт енд Баръл“ и „Сюр ла Табл“ — отвърна Мей. — Имат страхотен вкус. Страницата им в брачния сайт е трепач.
Кейт не я беше виждала, но помнеше вечерта преди няколко години, когато Каролайн, нейна приятелка от колежа, й се обади задъхано.
— Току-що попаднах на регистрацията на Евън в брачния сайт — започна тя.
Евън беше гадже на Каролайн в университета преди шест години.
— Онази гъска, за която се жени, искала „Споуд“. Тя да не би да е на сто години? И, о, боже, чаршафи със зеброва шарка. Те дом ли ще създават, или бордей?
— Аз се омъжих на двайсет и шест — заговори Мей. — Никой от приятелите ми нямаше пари. Получих ужасни подаръци.
— Мей! — скара й се Мона. — Говориш ужасни неща.
— Самата истина! Ако знаеш колко завиждах на умните хора, които изчакаха и се ожениха по на трийсет и няколко. Скоро купих на Лиз миксер от „Кичънейд“. Ами сегашните мом партита!
— Моля те, не казвай мом, защото започва да ми се гади — прекъсна я Кейт.
— Добре. Момински партита — натърти Мей. — Шаферките на Марлина я заведоха на Търкс и Кайкос за цяла седмица! Аз пък изкарах само една вечер в Поконос.
— След като на хората чак толкова им се иска да се женят, защо им е цялата тази суматоха? — попита Кейт. — Не трябва ли да запазим подаръците и екскурзиите за времето, когато приятелите ни наистина имат нужда от тях? Когато някой остане без работа или кучето му умре.
Мей я погледна слисано, но не отговори.
— Това е другото при вторите бракове — рече Лулу. — Сватбите са по-хубави. Първия път трябва да правиш онова, което другите искат. Втория път вече са вдигнали ръце от теб, така че всичко е както ти го искаш.
Мобилният на Ру завибрира на плота пред нейното огледало.
— Имаш ли нещо против да отговоря? — попита тя Мей и изскочи през мрежестата врата, без да дочака отговор.
— Много се извинявам — обади се Габриела. — Това е безобразно и непрофесионално.
— Няма проблем — отвърна Мей, но Кейт си помисли, че подобно нещо не би се случило в изтънчен салон в Ню Джърси.
— При нея положението е тежко — каза Лулу. — Влюби се в убиец. Видя го в новините и страхотно си падна по него. Написа му писмо, той отговори и година по-късно се ожениха. Само че на него не му беше позволено да присъства на сватбата, затова братовчед ни зае мястото му в съда. Сега тя изтърча навън, за да проведат единствения позволен разговор за деня. Жалка работа.
— Достатъчно! — разпореди се Габриела.
— Никога не са се докосвали! — продължи бързо Лулу, сякаш изпитваше отчаяна нужда да пусне тази последна перла от информация, в противен случай щеше да се пръсне.
— Лулу! — предупреди я отново Габриела.
Кейт искаше да научи повече. Колко необикновено! Колко впечатляващо!
Мей изглежда мислеше, че е справедливо и тя да издаде семейна тайна.
— Сестра ми трябваше да занесе диамантените пръстени на церемонията довечера, но вече изгуби единия.
Жените ахнаха.
— Не може да бъде! — възкликна Лулу и покри лице с ръце.
— Много ти благодаря — обърна се Кейт към Мей.
— Сигурна съм, че ще излезе отнякъде — обади се Габриела.
Замълчаха. Кейт запрелиства списание и почти веднага попадна на реклама за диамантени пръстени.
„Вселената ми прави гадна, ама много гадна шега“, помисли си тя.
На рекламата се виждаше манекенка с безкрайни крака в тясна черна рокля. Отдолу пишеше:
„Лявата ти ръка вижда червено и си мисли за рози.
Дясната ти ръка вижда червено и си мисли за вино.
Лявата ти ръка вярва в блестящите доспехи.
Дясната мисли, че рицарите са за вълшебните приказки.