Лявата ти ръка казва: «Обичам те.»
Дясната ти ръка казва:
«И аз се обичам».
Жени по света, вдигнете дясната си ръка.
Диамантът е за нея. Научете повече на Adiamondisforever.com“
— Гадост — промълви Кейт и затвори списанието. — Пръстен за дясната ръка ли? Значи сега трябва да мислим, че е символ на успех, ако сами си купуваме диаманти.
— О, да — заприглася Лулу. — От известно време е много модерно. Въпреки това още искаме да ги получаваме от мъжете си.
Погледна към ръката на Кейт и побърза да извърне очи.
Мей обясни:
— Сестра ми е последният човек на земята, който би си купил диамант.
Двете тръгнаха да разглеждат годежни пръстени за Мей още докато с Джош бяха гаджета. На двайсет и две, Кейт беше с гаджето си от колежа, Тод, вече три години; Мей и Джош бяха заедно само девет месеца. Мей обаче й напомняше, че е четири години по-голяма и е готова за брак. Тя пристигна в бижутерийния магазин със снимки. Кейт я наблюдаваше как описва какво точно желае на възрастния господин от другата страна на щанда.
— Един карат до един и половина, кръгъл диамант, съвършен или поне с много добра шлифовка, обковът да прикрива дефекти или несъвършенства. Платинена халка, може с няколко камъка отстрани. Бюджетът ни е осем хиляди долара, максимум десет.
Кейт наблюдаваше сестра си. Сякаш я беше обладало извънземно. Та това беше Мей, чието най-скъпо бижу бе тънката верижка, която получи за абитуриентския си бал. Същата тази Мей купуваше дрехите си от „Баната Рипъблик“. Уплаши се, когато видя тази й страна. Дали повечето жени се държаха така? Мъжът в бижутерията не трепна, дори остана доволен.
— Да видя какво може да се направи по въпроса — рече той. — Ще извадя няколко, за да ви ги покажа.
Влезе в задната стаичка и двете зачакаха пред дългия остъклен плот, на който се виждаха стотици пръстени — изправени, с празна чашка, като устичка на дете, на което му липсва едно зъбче, — в очакване да бъде поставен диамант. Кейт си мислеше, че пръстените се продават готови. Цялата тази работа й се стори напълно безлична.
— Все едно си в мола и сам си приготвяш пица — подхвърли тя.
Мей не й обърна внимание. Бе приковала поглед във витрината, сякаш зад нея виждаше новороденото си дете.
Мъжът се върна с четири малки плика. Изсипа скъпоценните камъни и нареди няколко модела халки на плота. Мей пробва всичките, като всеки път искаше мнението на Кейт, чиито оценки се движеха по скалата от „Мхм“ до „Става“.
— Искаш ли да пробваш някоя? — предложи й Мей.
— А, не, благодаря.
— Мисли си, че не е по диамантите — обясни Мей на мъжа, който изгледа Кейт така, сякаш току-що се е отказала от живота си. Тя винаги се притесняваше в магазините, за разлика от майка си и сестра си, които постоянно я обсъждаха с продавачите, все едно я няма. „Мисли си, че не изглежда добре по бански. Според нея нещо не е наред с лачената кожа…“
Мей отново се концентрира върху себе си.
— Харесват ми гравюрите на тази халка, но сърцата ми идват малко в повече. А и камък от един карат не е ли прекалено голям за този модел?
— Всички са ръчно изработени от двама братя от Синсинати — обясни той. — Металът се работи лесно. Могат да изпилят тези сърца и да им придадат нова форма.
— О, страхотно — кимна Мей.
След два безкрайно дълги часа за Кейт Мей най-сетне реши. Мъжът записа всичко на лист хартия с нейното име и с уговорката, че ще предаде на Джош да се отбие при Ханк, когато пръстенът е готов.
— Наистина ли така се прави? — учуди се Кейт.
— Откровено казано — деликатно подхвана той, — обикновено мъжете идват сами и просто избират нещо. Лично на мен повече ми допада вашият начин, момичета. Когато дойдете с майка си или с приятелка и го изберете лично, носите пръстен по вкуса си. Това е по-съвременният, практичен подход.
— Правото на избор на жената! — заключи Кейт.
— Именно — допълни мъжът.
Сестра й я прониза с поглед.
В колата Мей се обърна към нея.
— Защо изобщо идваш с мен, щом се държиш така?
— Как?
— Знаеш какво имам предвид.
— Просто не бях подготвена за това — отвърна Кейт. — Човек би си помислил, че вземаш най-важното решение в живота си, а ти просто си купуваш някакво бижу.
— Изборът на пръстен е изключително важно решение — продължи Мей. — Дори формата говори много за човека.