— Какво точно?
— Ами например квадратен камък означава, че си старомодна. Докато кръглият — че си стилна, но и в крак с модата.
— Откъде знаеш това?
— Просто знам. Имам приятелки, които наистина съжаляват за избора си или са се оставили да ги уговорят да вземат не чак толкова добър пръстен. Много рядко се срещат хора, които са напълно убедени, че са избрали точния пръстен.
— Мисля си, че ако заместиш думичката „пръстен“ с „мъж“, ще те разбера по-добре.
— Това има голямо значение, не разбираш ли? Символизира нещо важно.
— Да, висша форма на консуматорското общество. Виж, просто не знаех, че тайно си била обсебена от диамантите през последното десетилетие. Това е.
— Да знаеш какво искаш не е равносилно на обсебване — отвърна Мей. — Не го превръщай в драма.
— Ти изобщо знаеш ли защо го искаш? — попита Кейт.
— Да. Защото е красив.
— И това е достатъчна причина да…
— Какво? — Мей зае отбранителна позиция и я предизвика да продължи.
Настроението на Кейт помръкна. Беше убедена, че заслужава похвала, задето толкова дълго и геройски премълчаваше очевидното. Но този път се отприщи.
— Да станеш съучастник на брутални режими в изнасилвания и убийства на невинни африканци, за да можеш да носиш лъскава красива дрънкулка до края на живота си.
— Как може да си такава „черна станция“ — ядоса се Мей и удари волана. — Трябваше да взема Ким или мама, или просто да дойда сама.
— Наистина, защо ме покани да дойда?
— Мама реши, че може би ще ти хареса и ще промениш отношението си към брака.
— Мили боже!
Бяха планирали да вечерят заедно, но Мей я остави на спирката на метрото, без да се сбогува.
На сватбата на Мей и Джош, планирана за следващата година, щеше да има блус бенд от Мемфис, фонтан от шампанско и (освен триетажната торта) мелба бар. Сладоледът се сервираше в миниатюрни пластмасови бейзболни каски — половината с надпис „Марлинс“ в чест на семейството на Джош от Флорида, а другата половина — с „Метс“. Сватбеният агент, нает от Мей, се казваше Дебора и главната й задача сякаш бе да й напомня, че „това е най-важният ден в живота й“, ако Мей понечеше да се безпокои за разходите. Макар че организацията на събитието надхвърли четирийсет хиляди долара, Мей не спираше да обяснява на всички, че щяло да бъде „скромно забавление.“ Снабди шаферките си с лъскави розови суичъри с цип и надпис на гърба: „Аз съм с госпожа Роузън.“ В края на вечерта всички гости получиха по едно кенче бира „Буд Лайт“ с термоизолация от стиропор с посвещение: „Мей и Джош, 30 септември 2000. За спомен и за да си охлаждате бирата!“
Оттогава винаги когато Кейт зърнеше диамантения пръстен на сестра си, се чувстваше неловко. Не понасяше мисълта, че този общоприет символ на любов и съвършенство е напълно несъвместим със самото естество на брака — дори най-сполучливият брак бе донякъде мърляв и отегчителен. Отхвърляше наложеното схващане, че отношенията могат да са съвършени само защото двама души са стигнали до брак. Докато Мей и Джош не бяха женени, Мей й разказваше за съмненията и страховете си, когато го хванала да разговаря по телефона с бившата си, както и за мнението си, че го намира мързелив и без амбиции. Но всички тези теми отпаднаха след годежа им. Пръстенът и сватбата сякаш й запушиха устата.
Кейт се намести на пластмасовия си стол. Искаше й се да си тръгне, но осъзна, че вероятно ще висят в салона поне още час. Запрелиства поредното списание.
Беше на последната страница, когато получи есемес от Джефри: „Не мога да го направя.“
Не се изненада, макар че преди няколко часа бе изглеждал съвсем спокоен. Явно съмнението бе неизбежна част от преживяването — като се почне от избора на торта и колебанието между диджей и оркестър. Всеки, който изпитваше съмнения, търсеше нея. Кейт обичаше да си мисли, че е заради умението й да изслушва, но осъзнаваше, че просто представлява друга категория — единствено тя не се бе омъжвала и никога нямаше да го направи. Колебаещата се страна можеше да сподели с нея всичко, без да се притеснява, че ще я засегне по някакъв начин.
Мъжете играеха голф във „Феърмаунт“. Досега не бе чувала Джеф или Тоби да се интересуват от голф, но нали бяха сватбари, а сватбарите непременно играеха голф, така както се регистрират в общината, подлагат се на диети и таят задни мисли.