Бяха пристигнали от Ню Джърси предишната вечер и разбиха на пух и прах провинциалната тишина и спокойствие в мига, в който огромният джип на Мей спря на алеята пред къщата. Кейт излезе да ги посрещне, пое си дълбоко дъх и помоли Господ, в когото не беше сигурна, че вярва, да я дари със сили.
Още със слизането най-големият син на Мей, Лио, извади от джоба си зелена тръбичка от плетена слама.
— Лельо Кейт, пъхни си пръста тук.
— Недей! — предупреди я брат му Макс и застана зад него. — Това е китайски капан за пръсти.
Кейт помнеше играчката от времето, когато беше дете. Купуваха ги с цели торби за по пет цента.
— Млъквай, Макс! — скара му се Лио. — Скапа всичко.
— Лио, внимавай какви думи употребяваш — обади се майката на Кейт, Мона — следващата, която слезе от клоунския автомобил. Последва я най-малкото дете на Мей. Оливия, облечена със синя рокля като Пепеляшка.
— Здравей, миличка — продължи Мона. — Как си?
Целуна Кейт по бузата.
— На едно момиче в мола трябвало да му отрежат ръката, след като си пъхнало пръста в китайски капан — обясни Макс. — Да знаеш, че са много опасни.
— Това си го измислих, тъпчо — изкиска се Лио. — Не знам защо момичето нямаше ръка, но не е било заради китайски капан за пръсти. Хайде, лельо Кейт. Пробвай!
— Правилно ли е да се говори така? — намръщи се Мона и погледна Кейт. — Не трябва ли да се казва азиатски капан за пръст?
— Добре, дай да видя — съгласи се Кейт и пъхна пръсти в дупчиците в двата края на тръбичката. После разигра страхотна сценка, че уж се е заклещила.
— Дай и аз да пробвам на някого — помоли Макс.
— Няма — сопна се Лио.
— Аз пък си имам нещо по-хубаво — нацупи се Макс. — Монголски капан за пръсти.
— Няма такова нещо — сряза го Лио и му обърна гръб.
Мей слезе от колата и изви очи към Кейт.
— Моля те, не ги поощрявай.
Сякаш тя им беше дала китайския капан за пръсти като подарък за добре дошли. Сякаш тя беше на осем години. Започва се, помисли си.
Репетицията вечерта мина, без да успеят да се скарат, въпреки че момчетата на Мей не спряха да шават и да се оплакват, докато най-сетне не им разрешиха да играят на видеоигра на масата, което никак не се понрави на Джефри. Тя открай време не одобряваше възпитателските методи на сестра си. Мей вечно й повтаряше: „Чакай. Когато си родиш деца, ще разбереш.“ Кейт бе майка от три години и още не разбираше защо трябва да влиза в омагьосания цикъл от подкупване на децата, за да са добри, и да ги плашиш до смърт, когато станат непослушни.
Сега се обърна към Дан.
— Най-добре да сляза долу.
Той я привлече към себе си, тялото му беше топло под завивката.
— Хайде днес да останем тук. Ще им кажем, че сме болни.
Тя се ухили.
— Да, бе. И да лишим момиченцето с цветята от изпълнените ни с обожание погледи?
— Ще й кажем, че ще разгледаме снимките й във Фейсбук по-късно. Много добре знаеш, че сестра ти ще намери начин да ги качи още преди сватбата да започне.
Мей беше запечатала на лента всеки миг — или поне така изглеждаше — от живота на децата си и го беше качила онлайн, сякаш парти за рожден ден или партия тенис не бяха истински, ако не разкажеше за тях на 437 от най-близките си приятели и познати.
Кейт и Дан останаха смълчани за кратко и така успяха да чуят следващата размяна на реплики.
Първият глас беше на майка й.
— Това пък какво е? Оргазмичен ябълков сок.
— Какво? — повиши глас Мей. — Я дай да видя! Мамо, пише „органичен“.
Кейт се разсмя.
— Леле, сигурно е останала много разочарована — подхвърли Дан.
— Слизам — реши Кейт и стана. — Пожелай ми успех.
Трите деца на Мей бяха седнали на масата в кухнята и хапваха бисквити с плодов пълнеж. Мей и Мона се бяха облегнали на плота, стиснали чаши с кафе. Кейт не помнеше кога за последно са се събирали рано сутрин. Майка й и сестра й винаги се появяваха гримирани сред хората. Сега без грим изглеждаха странно, сякаш някаква малка, но жизненоважна част от лицата им липсваше — вежда или горна устна.
Ейва, все още по пижама гащеризон, беше настанена в столчето за хранене и държеше бисквита с пълнеж. На три години вече имаше свое мнение.
— Мамо — започна тя. — Това ми харесва. Искам още.